Брандън Сандърсън - Пътят на кралете (Том II)

Шалан седеше вцепенена. Защо беше нарисувала тези неща? Какво я беше накарало да…

Тя рязко вдигна глава. Преддверието беше празно. Създанията не бяха част от нейния Спомен. Ръцете й просто ги бяха нарисували сами.

— Шалан? — повика я Ясна.

Тя инстинктивно пусна въглена и смачка листа със свободната си ръка.

— Съжалявам, Сиятелна. Обръщах прекалено много внимание на разговора. Позволих си да работя немарливо.

— Е, сигурно поне можем да видим рисунката, дете мое — рече кралят и се изправи.

Шалан стисна хартията по-здраво.

— Моля Ви, не!

— Понякога проявява артистичен характер, Ваше Величество — рече Ясна с въздишка. — Няма как да се отърве от това.

— Ще Ви направя нова, Ваше Величество — обади се Шалан. — Толкова съжалявам.

Той потърка пухкавата си брадица.

— Да, хмм, това щеше да е подарък за внучката ми…

— До края на деня — обеща Шалан.

— Би било чудесно. Сигурна ли сте, че няма нужда да позирам?

— Не, не, няма да е необходимо, Ваше Величество — увери го Шалан. Сърцето й все още препускаше и тя не можеше да се отърси от образите на двете криви същества, затова взе нов Спомен за краля. Можеше да го ползва, за да направи по-подходяща рисунка.

— Добре тогава. Като че ли трябва да си вървя. Искам да посетя една от болниците и нейните пациенти. Можете да пратите рисунката в покоите ми, но не се притеснявайте. Наистина всичко е наред.

Шалан направи реверанс, все още притиснала смачкания лист до гърдите си. Кралят се оттегли със свитата си и няколко парши влязоха да вземат масата.

— Никога досега не съм чувала да грешите, когато рисувате — рече Ясна, щом отново седна зад писалището си. — Поне не толкова ужасно, че да унищожите листа.

Шалан пламна.

— Дори най-големият майстор в рисуването може да сбърка, предполагам. Продължавайте да работите и през следващия час направете подходящ портрет на Негово Величество.

Шалан погледна съсипаната рисунка. Съществата бяха само нейна измислица. Родили се бяха, когато остави ума си да блуждае. Това беше всичко. Въображение. Сигурно в главата й се въртеше нещо, което тя изпитваше потребност да изрази. Тогава какво ли означаваха тези две фигури?

— Забелязах, че когато разговаряхте с краля, в един миг се поколебахте — каза Ясна. — Какво премълчахте?

— Нещо неуместно.

— Обаче умно?

— Умните думи никога не са особено впечатляващи извън подходящия момент, Ваше Сиятелство. Беше само една глупава мисъл.

— И я заменихте с безсъдържателен комплимент. Смятам, че сте разбрали погрешно онова, което опитах да Ви обясня, дете. Не искам да мълчите. Добре е, че сте умна.

— Но ако кажех онова, щях да обидя краля, вероятно, и да го объркам и той щеше да се почувства неудобно. Сигурна съм, че той знае как хората одумват бавната му мисъл.

Ясна изсумтя.

— Празни приказки. Празни приказки на глупави хора. Все пак, сякаш е било мъдро от Ваша страна да премълчите. Имайте предвид обаче, че насочването на Вашите способности и тяхното потискане са две отделни неща. Определено предпочитам да измислите нещо, което е едновременно умно и уместно.

— Да, Сиятелна.

— Освен това, вярвам, че бихте могли да развеселите Таравангян. Напоследък изглежда потиснат от нещо.

— Значи не го намирате тъп? — любопитно се обади Шалан. Тя самата не смяташе краля за тъп или глупав, но очакваше интелигентната и учена Ясна да няма търпение за човек като него.

— Таравангян е прекрасен човек — каза Ясна — и струва повече от сто самообявили се придворни специалисти. Напомня ми за моя чичо Далинар. Сериозен, честен, загрижен.

— Тукашните светлооки казват, че е слаб, защото угажда на другите владетели, защото се бои от войната, защото няма Вълшебен меч.

Ясна не отговори, макар да изглеждаше разтревожена.

— Ваше Сиятелство? — настоя Шалан, отиде на мястото си и започна да подрежда въглените.

— В древността са смятали за много достоен онзи, който носи мир на кралството си. Днес такъв човек би бил презиран като страхливец — Ясна поклати глава. — Тази промяна тече от векове. Би трябвало да ни ужасява. Можем да се справим, ако имаме повече хора като Таравангян и затова искам от Вас никога повече да не казвате, че е тъп, дори и случайно.

— Да, Ваше Сиятелство — отговори Шалан и наведе глава. — Наистина ли вярвате в нещата, които казахте? За Всемогъщия?

Ясна помълча малко.

— Да. Може би попресилих убеждението си все пак.

— Движението на самоуверените в реторическата теория?