Ришел Мийд - Тъгата на сукубата

Бях изтощена от копнеж и нетърпение да докосна тялото му в отговор. Но когато го направих, той нежно притисна китката ми към пода и ме смъмри:

— Не още.

Точно тогава ми хрумна, че от мен се очакваше през това време да правя нещо. Печелех време, нали? Да, така беше. Протаках, за да измисля план. План, който щях да имам… по-късно.

— Червено — отбеляза той, плъзвайки пръсти по бикините. Бяха ефирни, едва ли не само парчета дантела и прозрачен плат. — Кой би се сетил?

— Почти никога не нося дрехи в розово и виолетово — признах, — но по някаква причина обичам бельо в тези цветове. И в черно, разбира се.

— Отиват ти. По всяко време можеш да ги преобразиш, нали?

— Да, но защо?

Роман се пресегна и ги разкъса:

— Защото ми пречат.

Той се наведе, разтвори бедрата ми и зарови лице между тях. Езикът му бавно се плъзна по устните и после проникна навътре към пламналия ми клитор. Стенейки, повдигнах и притиснах бедра към него, опитвайки се да задоволя копнежа си. Но Роман още веднъж ме притисна към пода; не бързаше, искаше да ме възбуди, да ме води към все по-голямо и по-голямо удоволствие. Всеки път, когато наближавах върха, той прокарваше език надолу и проникваше в мен.

Когато най-после ми позволи да свърша, го направих толкова шумно и диво, че тялото ми се разтресе, а той ме притискаше, продължавайки да смуче. В онзи момент бях така възбудена и замаяна, че докосването му беше повече, отколкото можех да понеса. Чух се как го моля да спре, но в същото време той отново ме водеше към върха.

Той постепенно спря, пусна ме и се отдръпна, наблюдавайки как тръпнещото ми тяло се успокоява. Разделяха ни само дрехите му, които свалихме за две секунди и той легна върху мен, притискайки се към голата ми кожа. Когато ръцете ми се плъзнаха надолу, за да го погалят, Роман въздъхна с явно блаженство.

— Господи, Джорджина — задъхано каза той, вперил очи в моите, — нямаш представа колко те желая!

Нямах ли?!

Насочих го към себе си. Тялото ми се разтвори за неговото, прие го, сякаш някаква част от мен досега бе липсвала и той започна да се движи, наблюдавайки внимателно изражението на лицето ми, какво изпитвах при всяко негово движение.

Печеля време , мъдро си помислих аз, но когато той притисна китките ми към пода, претендирайки за собственост върху тялото ми с всеки един тласък, вече знаех, че лъжа себе си. Случващото се беше много повече от печелене на време, за да мога да предупредя Джером и Картър. Беше за мен. Беше егоистично. През последните няколко седмици непрестанно бях копняла за Роман, а сега го имах. И не само това — беше точно както той ми бе казал: не се отнасяше за оцеляване, а само за удоволствие. Бях правила секс с други безсмъртни, но не и наскоро. Бях забравила какво е да нямам в главата си чужди мисли и просто да се наслаждавам на усещанията си.

Движехме се с отработен ритъм, сякаш телата ни вече се познаваха. Отмерените му тласъци станаха по-диви и не толкова контролирани и яростно нахлуваше в мен. Сякаш отдалеч чувах собствените си стенания. Не знаех какво става около мен, не можех да мисля. Съществуваше единствено откликът на тялото ми, съзидателната сила, която ме поглъщаше, изгаряше ме в пламъци и ме караше да искам още. Копнеех за освобождение, притисках тялото си в неговото, пристягайки здраво мускулите си около него.

Когато усети как се напрегнах, той простена и очите му запламтяха с почти първична страст:

— Искам да видя как отново стигаш до края — задъхано каза той. — Направи го заради мен.

По някаква причина сякаш точно тази заповед ми бе липсвала, за да свърша, да се потопя в шеметния екстаз. Каквото и изражение да съм имала, то бе достатъчно, за да доведе до неговия финал. Устните му се разтвориха, но не излезе нито звук. Роман затвори очи и след един последен мощен тласък остана в мен, треперещ от удоволствие. Когато свършихме, тялото му все още потръпваше от силата на оргазма му. Задоволен и потънал в пот, той се изтъркули по гръб. Обърнах се към него и плъзнах пръсти по гърдите му, като се възхищавах на очертаните мускули и загарялата кожа.

— Красив си — казах и поех зърното му.

— И ти не си грозна — измърмори той и погали косата ми. От моето тяло също се стичаше пот и правеше косата ми по-влажна и по-къдрава от обикновено. — Това ти ли си? Такъв ли е истинският ти образ?

Поклатих глава, изненадана от въпроса, и прокарах устни по врата му.

— Откакто съм сукуба, нося само това тяло. Беше много отдавна.