Ришел Мийд: Триумфът на сукубата

— Всъщност Фльор не може да има еквивалент, но да, нещо такова съм. — Според мен предпочиташе да ме нарича Фльор, защото му беше по-лесно, отколкото да се опитва да помни всичките ми имена през годините.

— И съблазняваш жени? — настоя Коди.

— Точно така.

— Леле! Сигурно е трудна работа.

— Не точно… Чакай малко — казах аз. — Какво се опитваш да намекнеш? Какво значи „сигурно“?

— Е, той има право — настоя Питър, подавайки чаша на Бастиен. — Твоята работа не е чак толкова трудна, Джорджина. В сравнение с неговата, искам да кажа.

— Работата ми е много трудна!

— Кое? Да накараш мъжете да правят секс с красива жена? — Хю поклати глава. — Това не е трудно. Не е никакво предизвикателство.

Погледнах ги невярващо:

— Не е като да скачам в леглото с всеки срещнат. Трябват ми качествени мъже.

— Да, като онзи от миналия месец може би.

Бастиен ми хвърли остър поглед при тази забележка, но бях прекалено ядосана, за да му обърна внимание.

— Току-що ме наградиха, нали знаете? Получих грамота и прочее. Освен това, за разлика от жалкия ви любовен живот, не всички мъже искат да правят секс на мига. Трябва да се потрудиш.

— Как? С рога и камшик? — подхвърли Питър дяволито, намеквайки за една конкретна много неловка случка в миналото ми.

— Това беше различно. Той искаше така.

— Както и всички останали. Това е въпросът. — Хю се обърна към Бастиен почтително. — Ти как го правиш? Би ли споделил някои трикове с нас?

— Имам достатъчно за няколко живота — подсмихна се Бастиен, като продължаваше да ме наблюдава. — Но това е търговска тайна, за съжаление. Въпреки че в защита на Фльор, всъщност техниките са еднакви и за двама ни. Трябвало е да я следите малко по-внимателно.

— Големите деколтета не са точно търговска тайна.

— Много повече от това е, приятелю. Особено при Джорджина. Тя е една от най-добрите.

Хю и вампирите ме погледнаха, сякаш не ме бяха виждали досега, очевидно преценявайки дали Бастиен казва истината.

— По-добре да не продължаваме — заявих сприхаво.

— Стига. Нали сама се похвали, че си ме научила на всичко, което знаеш? Двамата с теб бяхме добър екип по онова време.

— Как така сте били екип? — попита Питър.

След като аз не отговорих, Бастиен сви рамене:

— Сещате се. В някои случаи ти трябва партньор.

Коди ококори очи:

— Говориш за… групов секс?

— Не! — възразих аз, не успявайки да запазя мълчание. Не че това липсваше в автобиографията ми. — Партньорът ти помага да примамиш мишената. Играли сме съпруг и съпруга. Брат и сестра. Или… или… каквото е необходимо, за да заковем мишената.

Бастиен кимна заедно с мен.

— Мъжете си падат по тръпката да спечелят нечия красива и млада съпруга. Жените също, между другото. Забраненото винаги придава повече чар на нещата.

— Леле! — Коди и другите осмислиха тази нова идея и се опитаха да измъкнат малко повече подробности. Бастиен, усещайки нежеланието ми да говоря за миналото, даваше уклончиви отговори и скоро разговорът тръгна в друга посока — една от темите беше невероятните ястия на Питър. В „Метрополитън“ не беше чак толкова хубаво, но пък бях пристрастна към компанията.

— Ще ми кажеш ли какво става? — прошепнах на инкуба по-късно, когато всички станахме от масата и се ориентирахме към тръгване. Умирах да разбера какво го е привлякло насам и как е получил съгласието на Джером. И създанията на ада можеха да ходят на почивка, но това ми намирисваше на работа.

Бастиен ме потупа по гърба, пускайки една от запазените си усмивки:

— Моментът не е подходящ, скъпа моя. Може ли да поговорим някъде другаде?

— Разбира се. Ще те заведа у нас. Ще те запозная с котката си.

Когато Бастиен ме остави, за да благодари за пореден път на Питър за вечерята, Картър дойде при мен.

— Със Сет ще се виждате ли скоро?

— По-късно тази вечер — развеселеното му изражение ме накара да се намръщя. — Просто изплюй камъчето, става ли?

— Да изплюя камъчето?

— Кажи ми колко глупаво е да се опитвам да имам сериозна връзка със смъртен.

Веселието изчезна от лицето му.

— Не мисля, че е глупаво.

Изгледах го в очакване да продължи.

— Всички мислят така.

— А Сет? А ти?

Погледнах настрани, замисляйки се за Сет. Този странен, разсеян поглед на лицето му, когато го осенеше вдъхновение. Глупавата му колекция от тениски. Изключителният начин, по който можеше да улови света върху хартия. Колко топла беше ръката му, когато се плъзваше в моята. Начинът, по който не успявах да стоя далеч от него, въпреки милионите причини, поради които би трябвало да страня. Изведнъж, в плен на проницателните очи на Картър, нещо вътре в мен се освободи. Мразех това, което ангелът можеше да направи с мен.