— Изобщо не си се променил — отбелязах, докосвайки чупливата му черна коса, която стигаше до раменете му. Очите му бяха толкова тъмно шоколадовокафяви, че изглеждаха черни. За разлика от мен, той предпочиташе формата, с която беше роден — тялото от дните му на смъртен. Кожата му беше с цвят на мокачино (любимата ми напитка), гладка и прекрасна. Носът му е бил чупен още като смъртен, но той така и не го беше трансформирал, за да заличи белезите. Това изобщо не го загрозяваше, дори му придаваше пленителен разбойнически вид.
— А ти, както винаги, изглеждаш различно. Как се казваш в момента? — имаше лек британски акцент, останал от времето, когато се преместил в Лондон след робските плантации на Хаити. Беше запазил акцента и френските изрази от детството си само за ефект — ако решеше, можеше да говори американски английски не по-зле от мен.
— Джорджина.
— Джорджина? Не Жозефин или Хироко?
— Джорджина — повторих аз.
— Добре тогава, Джорджина . Дай да те погледна. Завърти се.
Завъртях се като модел и му позволих да получи пълна представа за това мое тяло. Когато отново застанах с лице към него, той кимна одобрително.
— Прелестно! Не съм очаквал друго от теб. Ниска си, както винаги, но извивките са на правилните места и цветът ти е много приятен. — Той се наведе по-близо до мен, изучавайки лицето ми с професионално око. — Особено ми харесват очите. Котешки. Откога си с това тяло?
— От петнайсет години.
— Почти неизползвано.
— Е — отбеляза Хю сухо, — зависи какво разбираш под „неизползвано“.
Двамата с Бастиен се обърнахме, спомняйки си, че не сме сами. Другите безсмъртни ни наблюдаваха слисано, покерът беше забравен на мига. Бастиен се усмихна лъчезарно и прекоси стаята с няколко бързи стъпки.
— Бастиен Моро — учтиво протегна ръка към Хю той. Всеки жест беше добре премерен, истински джентълмен. Все пак инкубите са също толкова добри в работата с клиенти и връзките с обществеността, колкото сукубите. — За мен е удоволствие да се запознаем.
Представи се също толкова учтиво и на другите от компанията, спирайки за момент, когато стигна до Картър. Тъмните очи на Бастиен проблеснаха изненадано и това беше единственият знак, че е разпознал ангел сред странната ни компания. Иначе привидният му чар остана непроменен и той се усмихна и ръкува с Картър.
Въпреки че очевидно беше изненадан от появата на Бастиен, Питър се изправи учтиво.
— Заповядай, седни. Нещо за пиене?
— Благодаря, много си любезен. Бърбън с лед, моля. Благодаря и че ми позволи да дойда без предизвестие. Имаш изумителен дом.
Вампирът кимна, доволен, че най-накрая някой е оценил гостоприемството му.
Аз обаче имах други тревоги и се чудех какво е накарало инкубът да „дойде без предизвестие“. Изведнъж се сетих за изненадата на Джером.
— Джером знае, че си тук, нали?
— Разбира се. Всичко отдавна е уредено. — Ние, от нашия вид, не можехме да навлизаме в чужда територия, без това предварително да бъде уговорено с местния наставник. За общност, известна с протеста си срещу системата, имахме зашеметяващо количество правила и наредби — абсолютна бюрокрация. В сравнение с нас данъчната служба изглеждаше като детска градина. — Той ми каза къде да те намеря тази вечер.
— А ти си тук, защото…?
Той закачливо ме прегърна с ръка.
— Много бързаш. Няма ли: „Здравей. Как си?“ Не може ли да дойда да видя стар приятел?
— Не и в този бизнес.
— Откога познаваш Джорджина? — попита Хю, нагласяйки добре сложеното си тяло в по-удобна позиция.
Бастиен се замисли:
— Не знам. Колко време мина? Векове?
— Трябва да си малко по-конкретен — отбелязах аз. Мислите ми се зареяха назад във времето към Лондон, припомних си калдъръмените улици, миризмата на коне и некъпани хора. — От началото на седемнайсети век? — той кимна и аз си позволих да се пошегувам.
— Най-силният ми спомен е колко зелен беше.
— Нямам представа за какво говориш.
— Сериозно? Научих те на всичко, което знаех.
— Ах, по-възрастните жени! — Бастиен обходи другите с поглед и сви нещастно рамене. — Винаги са толкова самоуверени.
— Та, обясни ни каква е работата — настоя Коди нетърпеливо, младите му очи бяха вперени в Бастиен. — Ти си нещо като мъжки еквивалент на Джорджина, нали? Можеш да променяш формата си и прочее? — тъй като беше безсмъртен по-малко от десет години, Коди постоянно научаваше по нещо ново за нас. Осъзнах, че вероятно никога досега не беше срещал инкуб.
Читать дальше