Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Прекалено е лесно. Освен това предпочитам да се прибера с теб.

Изпрати ме до вкъщи, придържайки ръката ми — някога според социалните норми това беше признак за добро възпитание. Тротоарът беше хлъзгав от дъжда, който валя по-рано, и въздухът беше влажен и мразовит. Недалеч кулата Спейс нийдъл блестеше ярко над близките сгради; скоро по нея щеше да има коледни лампички. Бастиен стисна по-силно ръката ми и разсеяно обърна поглед към облачното небе, преди да погледне към мен.

— Фльор, искаш ли да знаеш защо толкова се впрягам в тази работа с Дана?

Опитах се да изтрезнея, защото заподозрях, че се задава нещо сериозно.

— Загазил съм. Много — въздъхна той. — Някога чувала ли си за демон на име Бартон?

— Не. Трябва ли?

— Може би. Работи в Чикаго. Много е на високо. Разполага с много власт. Той е от онези, които очакват служителите да му правят „услуги“.

Кимнах с разбиране. Това беше един от професионалните рискове, на който сукубите и инкубите често бяха изложени и вероятно още едно нещо, за което Сет не трябваше да научава. Като работници, така да се каже, в секс индустрията, началниците ни демони често мислеха, че няма да имаме нищо против да поемем още един „клиент“. Мнозина от тях гледаха на това като на наше задължение. Каквито и недостатъци да имаше Джером, той никога не беше искал такова нещо от мен.

— Та… при Бартон има една сукуба на име Алесандра. Относително нова. На около век. Красива. Има усет към изящните физически детайли почти като теб. А е и умна. Със страхотно чувство за хумор. Симпатична.

Погледнах го изненадано.

— Да не си влюбен, Бастиен?

— Не, но тя ме привличаше… привлича силно. Трудно е да й устоиш. Опознахме се и едното доведе до друго…

— Както често се случва при теб.

— Да — призна горчиво той. — Само да ти кажа, беше невероятно. Тази жена… леле!

— И какъв е проблемът?

— Ами проблемът е, че този Бартон пази отблизо хората си. Очакваше тялото на Алесандра да е изключително само за негова употреба — без да броим отношенията й със смъртните, разбира се.

— И той е научил?

— Да. Оказа се невероятно ревнив — задоволство изпълни гласа на Бастиен. — Много глупаво за нашия вид. Разбира се, демон или не, сигурно има причина да се чувства несигурен, като се има предвид, че приятелката му е била със секс гуру като мен. Опознаеш ли веднъж Бастиен…

— Давай по същество, секс гуру. Какво стана?

— Ами… да речем, че се ядоса, но това е много меко казано. Честно, днес нямаше да се наслаждавам на прекрасната ти компания, ако Джанел не се беше намесила достойно. — Джанел беше архидемонката на Бастиен в Детройт. — Тя обаче главно ме защити от физически мъчения. Всичко друго е една голяма каша. Кариерата ми замря. Бартон има могъщи приятели, а Джанел беше пределно ясна, че повече няма да ми покрива задника.

Стигнахме до моята сграда и се спряхме отпред. Той прекара ръка през тъмните си къдрици и лицето му изведнъж помръкна.

— Така се оказах в черните списъци на всички. Вече са задействали процедурата да ме пратят другаде и съм сигурен, че ще е ужасно. Например в Гуам. Или в Омаха. Затова трябва да успея с Дана. Един голям удар като този, едно грандиозно публично унижение и ще се върна на върха. Няма да могат да ме накажат, не и ако имам такова постижение в досието си.

Започнах да разбирам манията му по радиоводещата.

— Но нещата с нея май малко зациклиха.

— Не знам какво още да направя. Опитах всички стари номера, всички хватки от книгите, плюс няколко нови от запазената марка на Бастиен. Нищо не проработи.

Протегнах ръка към него.

— Трябва да приемеш, че тя не се предава лесно, Бас. Случва се.

— Знам — прозвуча толкова нещастно, че разкъса сърцето ми.

— Недей така. Не се отказвай още. Научила съм те на всичко, което знам, забрави ли? Ще намерим начин да се справим. Ще успеем да разгоним кучката.

Той се засмя и прокара пръст по бузата ми.

— Караш ме да се чувствам добре, знаеш ли? Това е едно от прекрасните ти качества. Това, и ако слуховете са верни, устата ти.

— Слуховете са верни. Ще ти помогна да се справиш, ще видиш. Освен това, ако нищо друго не й действа, съществува и алкохолът, нали?

— А, да, старият резервен план — прегърна ме силно и ме целуна по бузите. — Лека нощ, сладка моя. Благодаря за прекрасната вечер.

И аз го целунах.

— За теб — винаги.

Ръката ми беше вече на бравата, когато се сетих за нещо.

— Хей, Бастиен?

Той се обърна, беше се отдалечил на няколко крачки по тротоара.