Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Малко след обяд дойде Алек. Направи се, че не забеляза умоляващите очи на Каси и ми се усмихна многозначително.

— Здрасти, Джорджина. Дъг тук ли е?

Поколебах се. Не харесвах Алек, но той беше приятел на Дъг. Може би щеше да му помогне. Заведох барабаниста отзад. Дъг го видя и подскочи в изумителен порив от енергия, изражението му беше едновременно отчаяно и въодушевено.

— Исусе Христе, човече! Къде беше?

— Съжалявам — каза Алек. — Задържаха ме.

Прегърнаха се и погледнаха неспокойно към мен. Усещайки, че присъствието ми е нежелано, излязох от офиса. Преди това обаче успях да видя Алек да посяга към палтото си и жадния поглед на Дъг.

Проблемът беше в Алек, осъзнах аз. Той тъпчеше Дъг с наркотика, към който беше пристрастен. Прииска ми се да вляза и да удуша Алек, да изтрия глупавата усмивка от лицето му. Все пак, когато двамата излязоха половин час по-късно, промяната в Дъг беше толкова забележителна, че сърце не ми даде да направя каквото и да е.

Беше възвърнал наперената си походка, закачливата усмивка отново беше на лицето му. Джанис мина покрай него, той я закачи и тя се разсмя. Като ме видя, подскочи и ми отдаде чест.

— Готов съм за работа, шефе. Какво имаш за мен?

— Аз… — вперих глупаво поглед в него и това го накара да се усмихне още по-широко.

— Командвай, Кинкейд — каза той с престорена сериозност. — Знам, че си ми голям фен и си готова да ми скочиш по всяко време и на всяко място, но като истински професионалисти трябва да се контролираме и да изчакаме поне работното време да свърши.

Все още го гледах втренчено.

— Хъм… Защо не поемеш някоя каса?

Той отново отдаде чест и тракна с пети като военен.

— Дадено — обърна се към Алек. — Ще се видим ли на репетицията довечера?

— Да.

Дъг ни заслепи и двамата с по една усмивка и отмина.

Останах насаме с Алек. Той стоеше в очакване, сякаш трябваше да кажа нещо. Думите „разкарай се“ изглеждаха подходящи, но си промених мнението. Усмихнах му се. Беше бавна постепенна усмивка, която започваше от устните ми и накрая озари и очите ми. Усмивка, която казваше „Видях нещо, което не бях забелязала досега“. Нещо, което изведнъж ми е харесало и съм пожелала.

Усмивката на Алек леко потрепна. Може би вече ме сваляше абсолютно автоматично, без да очаква да откликна. Той преглътна и се усмихна отново.

— Репетиция, а? — казах аз. — Нов концерт ли ще имате?

— Следващия уикенд. Ще дойдеш ли?

— Ще се опитам. Ще има ли купон след това?

— Сигурно. Уайът вдига купон утре. Ако искаш, ела.

— Ти ще ходиш ли? — попитах подкупващо и улових погледа му многозначително.

— Определено.

— Значи и аз ще дойда. — Обърнах се да си вървя, но още се усмихвах хипнотизиращо. — Ще се видим там.

Щом се скрих от погледа му, усмивката ми се превърна в гримаса. Гадост. Не мислех, че е възможно да го намразя повече, но явно бях сгрешила. Все пак, докато флиртувах с него, осъзнах, че може би това е най-добрият начин да разбера какво става с Дъг. Бях сигурна, че Алек му беше пробутал същото, което беше дал и на Каси. Ако станех жертва на чара му, може би щеше да го предложи и на мен.

Дъг, както скоро се убедих, нямаше да ми помогне по въпроса.

— Имаш нещо — подкачих го, когато се срещнахме в секцията за фентъзи. Отправих му смъртоносна усмивка.

Той отвърна на усмивката ми.

— Магнетизъм? Сексапил? Интелигентност? Скъпа, аз имам всичко това.

Пристъпих напред и дръпнах закачливо ризата му, поглеждайки го в лицето.

— Не това имах предвид. Имаш нещо добро, но не искаш да го споделиш.

Все така близо един до друг, той дръпна в отговор кичур от косата ми.

— Не знам за какво говориш.

— Разбира се. Имаш ли представа, че напоследък часове наред работя вместо теб и Пейдж? Мили боже! Ще се побъркам. „Грей гус“ вече не върши работа. Ако имаш нещо друго, трябва да дариш малко любов.

— Винаги съм готов да даря любов. Само кажи кога и къде.

— Мислех, че сме приятели. — Бутнах го леко по гърдите и отстъпих назад, като се нацупих. — Криеш нещо. Няма начин да се оправиш толкова бързо просто така. Не и предвид състоянието ти тази сутрин. Взел си нещо.

— Не, настроението ми се мени бързо. Ти си жена, знаеш как е. Събудих се кисел, това е. Един фалафел, компанията на чаровната Кинкейд и всичко е наред. Направо страхотно. — Пристъпи към мен, очевидно очакваше да продължа флирта. Очите му горяха малко по-силно и настоятелно, отколкото при обикновените ни задявки. — Всъщност в момента нищо не може да ме спре. Бог съм, бейби. Ела в офиса и ще ти покажа.