Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Той сипа две купи сладолед и ги изядохме, без да говорим. Когато приключихме, Сет се заигра с лъжицата си, без да ме поглежда.

— Та — попита той — вярно ли е?

— Кое дали е вярно? — сякаш не знаех.

— Стига, не ме карай да го казвам — каза нежно той. — Просто искам да чуя твоята гледна точна, това е.

Отворих уста да кажа нещо, да се опитам да поправя нещата, но езикът ми сякаш беше надебелял и безполезен. Не успях да кажа нищо смислено.

— Вярно ли е? — повтори Сет. Аз пак не отговорих и той продължи — Понякога, когато те видя… Понякога, като в онази нощ, не мога да дишам — толкова си красива… Тогава беше толкова красива, че се държах като идиот. Това значи ли, че преди това си… спала с някого? Но, разбира се, всъщност ти не точно си „спала“…

По дяволите, това с разговорите беше пълна гадост.

— Тетида — каза той след няколко мига мълчание, — кажи нещо.

Погледнах бързо нагоре.

— Какво искаш да ти кажа? Вече знаеш отговора. Те не лъжат. Всъщност лъжат постоянно, но не и за такива неща.

Кимна и сложи купата и лъжицата на масата за кафе. Отпусна се на дивана, без да ме погледне, гледаше мълчаливо към другия край на стаята. Можех само да гадая какво минава през главата му. Знаеше какво представлявах и какво правех. Едно е обаче да го знаеш на теория, друго е изведнъж да откриеш, че има видими доказателства кога съм правила секс. Вече щеше да разпознава сиянието и да знае кога съм се измъкнала от нечие легло, кога съм била прегръщана от друг и съм правила най-интимните неща, които могат да се случат между двама души. Неща, които не можех да правя с него.

— Съжалявам — промълвих, без да знам какво друго да кажа. — За какво?

— За… това. За това, което правя.

— Защо? Това си ти . Налага ти се да го правиш, нали? Няма нужда да се извиняваш за собствената си… природа.

— И сега… какво? Можеш ли да го преглътнеш? Да знаеш какво правя с другите мъже? Или по-скоро кога го правя.

— „Да го преглътна“ е странен израз, но да, предполагам. Не мога да преглътна обаче… — направи пауза, както винаги, когато обмисляше думите си, преди да каже нещо. — Не мога да преглътна, че ти се страхуваш да ми кажеш нещо такова. Сигурно си забелязала колко… омагьосан… бях. Ти обаче не повдигна темата и не ми обясни нищо.

— И какво трябваше да ти кажа? „Благодаря, че забеляза колко съм красива. А това е, защото се нахвърлих на някакъв непознат в долнопробен клуб.“

Сет се сепна и веднага съжалих за примера, който дадох.

— Би могла… би могла да се изразиш малко по-тактично, но да. В общи линии можеше да кажеш нещо такова.

Разбърках разтопените остатъци от сладоледа ми.

— Не е толкова лесно и ти го знаеш. Сигурно ти е достатъчно трудно да приемеш, че спя с други мъже и без да имаш реално доказателство кога съм го правила.

— Позволи ми аз да реша какво мога и какво не мога да приема.

Не беше точно ядосан, но не го бях чувала да говори толкова рязко и настоятелно. Арогантното ми Аз не обичаше такова отношение, но знаех, че има право. И трябваше да призная, увереността му беше някак възбуждаща. Алфа мъж. Ммм.

— Знам какво си — продължи той — и знам какво правиш. Трябваше да го приема още в началото на връзката ни. Притеснява ме, да, но това не значи, че не го приемам. — Сложи ръка върху моята, пръстите му разсеяно погалиха кожата ми. — Не трябва да се страхуваш да ми казваш истината. Никога. Дори и да е ужасна. Връзката между нас не е сексуална, това е повече от очевидно. Ако обаче не сме и честни един с друг, няма да ни остане нищо.

Насилих се да го погледна и да се усмихна.

— Как може да си толкова млад и мъдър едновременно?

— Не съм чак толкова мъдър — отвърна той и ме придърпа към себе си, за да се облегна на рамото му. Не каза обаче нищо за думата „млад“. Ако някой погледнеше възрастта ни, можеше да ме обвини в педофилия.

Въздъхнах и се сгуших в него.

— Това не значи нищо, нали знаеш? Нещата, които правя. Дори не помня имената на мъжете.

— Знам. Казвала си ми. Въпреки това…

— Какво?

— Понякога не ми помага особено. Сексът трябва да значи нещо. Не ми харесва да спиш с някой, когото не искаш. Макар и технически да си моя приятелка… предпочитам поне да ги харесваш.

— Ами… когато страстите се разгорещят, ми харесва. Енергията, която получавам от секса… Е, няма как да разбереш. Но е… буквално смисълът на съществуването ми. Дори и да не искам да спя с никого, в даден момент, колкото и кратък да е, наистина го желая. — Опитах се да се усмихна успокоително. — Освен това не ме съжалявай. Нещата са много по-добре от преди. Сега имам по-голямо право на избор и всичко е много по-различно. Не се примирявам с всеки, който мине покрай мен.