Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Дана стоеше с каменно изражение, но Джоуди любопитно вдигна поглед към мен.

— Мисля, че не си уцелила номера на сутиена, Табита. Изглежда прекалено голям.

Разбира се, че беше голям. Табита Хънтър не беше размер 90С, но Джорджина Кинкейд беше. Мислех да се трансформирам в съвършеното си тяло, когато останех сама.

— О — казах глупаво; чувствах се като уличница, каквато несъмнено бях в очите на Дана. По-скоро тъпа уличница. — Ами, наскоро отслабнах много.

Облякох и последния комплект — червен с лъскави сребърни цветя — и въпреки че не ми беше по мярка, беше зашеметяващ.

— Изглежда чудесно — каза Джоуди, изричайки мислите ми на глас. — Иска ми се да бях достатъчно смела да облека нещо такова.

Дана ме проучи внимателно.

— Този сутиен не прикрива нищо. Изобщо не е функционален.

— Тя няма какво да крие. А и не това е смисълът. Не е нужно да е функционален. Тя просто иска да е красива.

— Красива за кого? И защо? Тя не е омъжена?

— Какво от това? Не е наша работа.

Дана заби поглед в другата жена.

— Не е наша работа? Човешката природа е наша работа.

Сигурно наскоро беше чела Дикенс.

Ледена тишина изпълни пробната. Почувствах се невидима, въпреки че бях наполовина гола.

— Момичета, май вече трябва да тръгваме. Ще го съблека.

— Не — каза Джоуди сериозно; очите й водеха битка на волята с Дана. — Красиво е, Табита, няма от какво да се срамуваш.

— Тя е красива — съгласи се Дана меко, — но това бельо е по-подходящо за омъжена жена. — Тонът й говореше, че дори това е под съмнение.

Бях готова да изляза от пробната, но като видях как Дана предизвиква Джоуди, направо ми премаля от яд. Бастиен щеше да ме убие, но не можех да не взема участие в битката.

— Знаеш ли — подхвърлих аз на Дана и се погрижих да забележи как нахално разглеждам задните си части, — ако това е проблемът, може би ти трябва да го пробваш. Цветът ще ти отива. Много е коледен. Бих искала да видя как ти стои. На бас, че на Бил ще му хареса.

Дана се втренчи в мен, хапейки устната си и посрещайки предизвикателния ми поглед. Изглеждаше сякаш ще ме нападне, но вместо това стисна устни в рязка права линия. Без да каже нищо, излезе от пробната и трясна вратата след себе си.

Джоуди се поколеба за момент.

— Изглеждаш страхотно — повтори отново и излезе след Дана.

Останах сама и реших да се възползвам от момента, за да се преобразя и да пробвам бельото в тялото, за което беше предназначено. Както очаквах, изглеждах секси, така че купих всички комплекти. Редно беше от цялата тази катастрофа да извлека и нещо хубаво.

— Е, как мина? — попита Бастиен, когато Джоуди и Дана ме оставиха по-късно пред къщата му.

— Добре — отвърнах. Вече бях прибрала вулгарните покупки в колата си, за да не му давам повод за неприятни въпроси. — Много добре. Е… горе-долу.

Разказах му за въпросите на Дана и за теорията ми, че може би ни подозира в нещо нередно (не че беше далеч от истината). Лицето му ставаше все по-мрачно и мрачно, докато говорех. Знаеше, че съм права. Млъкнах и облегнах глава на рамото му, не обичах да го гледам нещастен.

— Не се тревожи. Ще се справим. Погледни нещата откъм хубавата им страна — с Дана днес наистина се сближихме. Мисля, че това е голямо… постижение.

Знаех, че още го мъчат съмнения, но настроението му се подобри значително, когато, вече не като Мич и Табита, пристигнахме в центъра по-късно същия ден. Взехме Сет на път за апартамента на Питър и се постарах никой от тях да не говори до края на пътуването.

За кой ли път Джером предпочете да не ни удостои с присъствието си, но всички други дойдоха за поредната порция вкусна храна и добра игра на покер: Питър, Коди, Хю и Картър. Картър изглеждаше заинтригуван от присъствието на Сет, но другите го поздравиха като отдавна изгубен брат. Предвид колко често им се налагаше да слушат за него, предполагам другите безсмъртни вече го приемаха като някой от вътрешния ни кръг.

Той стоеше до мен през по-голямата част от вечерта и се оказа, че е доста добър на покер. Сякаш тихата му спокойна природа караше другите да забравят за него. Стори ми се забавно, че и Сет остана доволен от победите си, макар и да го изразяваше по тихия, типичен за него начин. Зарадвах се да видя тази негова страна, но още по-доволна бях, че се забавляваше с приятелите ми.

Не знам коя моя страна видя той тази вечер. Приятелите ми не си поплюваха и се бъзикаха с разни черти от характера ми, а Бастиен явно беше решил да се отдаде на спомени. Постоянно разказваше истории от миналото ми и подхвърляше шеги, които никой друг, освен нас двамата, не разбираше. Стараех се да се държа на разстояние, без да го обидя. Предпочитанията ми бяха насочени към Сет и понеже него държах за ръка цяла нощ и само учтиво се усмихвах на Бастиен, мисля, че на инкубът това му стана ясно. Не изглеждаше особено доволен.