Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

По средата на играта ми се обадиха едновременно Мей и Грейс.

— Здравей, Джорджина — каза Грейс.

— Ние сме — каза Мей.

— Открихте ли нещо?

— Нямаме такъв — отвърна Мей.

— О — явно се бях озовала в задънена улица.

— Но това не означава нищо — каза Грейс. — Винаги изпускаме по някого.

— Но и това е без значение — каза Мей. — Не създават проблеми, ако не се месят в нашите работи.

— А повечето не се ли месят? — през годините бях срещала безброй безсмъртни от всякакви култури и с всякакви сили, но не бях обръщала много внимание как си взаимодействат един с друг. Винаги съм се притеснявала за моята работа и само за нея; бях спокойна, че силите, пред които отговарям, разполагат с достатъчно мощ, за да се справят с всички и всичко.

— Не, повечето не създават проблеми — потвърдиха жените демони в един глас.

Покер играчите ме изгледаха любопитно, когато затворих.

— Кои бяха тези? — попита Питър.

— Грейс и Мей.

Хю направи гримаса.

— Ужас. Лудите кучки близначки.

— Хей, това не е вярно. Винаги са ми помагали.

— Така ли? Само почакай — предупреди ме той. — В следващия момент ще поискат да си отрежеш косата и да облечеш и ти черна рокля.

Коди се усмихна на възмущението ми.

— Защо имам чувството, че Джорджина е предприела още едно незаконно разследване?

— Не е незаконно.

— Но не е и законно — отбеляза Бастиен с прозявка. — Ти и твоите смъртни.

Плати парите, които беше загубил, допи бърбъна си и благодари отново на Питър за поредната фантастична вечер.

— Тръгваш толкова рано? — попитах аз.

— Отивам да търся по-добра компания. Нищо лично, Фльор. — Наведе се и ме целуна по устните малко по-дълго, отколкото е нормално между приятели. — Лека нощ.

Заминаването му събуди фен клуба на Бастиен и всички започнаха да обсъждат в каква сексуална лудория ще се забърка този път.

— Как го прави? — попита Питър.

— Ще ми се да бях толкова добър — добави Коди.

— Хей — оплаках се аз, — омайването на жени не е по-трудно от омайването на мъже. Понякога е и по-лесно.

— Той е невероятен — продължи Хю, сякаш не бях казала нищо. — Да търси нова жертва, преди енергията му да е намаляла, а сиянието му едва ли е на повече от ден. Иска ми се и на мен да ми излизаше късметът толкова често.

Сет не обичаше да говори много в компания (в която и да е компания), но подобно на приятелите ми, и той благоговееше пред инкуба. Коментарът на Хю събуди интереса му.

— За какво „сияние“ говориш?

Хю се намръщи.

— Нещо като… трябва да знаеш за какво говоря. След секс? Сиянието?

— Кой раздава? — попитах рязко аз; не ми хареса новата посока на разговора.

Сет се замисли.

— Явно е нещо като искрящо излъчване. Всеки има подобно излъчване след секс.

— Да, но при инкубите и сукубите е различно — обясни Питър професионално. Може и да се лъжа, но май имитираше акцента на Бастиен. Прекалено често се виждаше с него. — При тях сиянието буквално се вижда, поне другите безсмъртни го виждаме. Когато правят секс, те отнемат част от живота на човека. Живителната сила е много привлекателна. За нас, безсмъртните, инкубите и сукубите след секс буквално…

— Искрят — довърши Коди. — Или блестят. Но не е… съвсем точно казано. Трудно е за обяснение. Джорджина не ти ли е казвала за това?

— Не и за това — отвърна Сет. — Значи аз… смъртните не го виждат?

— Ще играем или не? — попитах нетърпеливо, повишавайки глас.

Картър улови погледа ми.

— Не както ние го виждаме — продължи Питър. — Но те… ти го чувстваш. Усещаш, по-точно казано. То те примамва. Много е привлекателно.

Потънах в стола си и се запитах дали някой ще забележи, ако стана невидима. Аз сякаш вече бях невидима — така или иначе никой не обръщаше внимание на протеста ми.

— Не може да не си забелязал — продължи Хю и отпи голяма глътка уиски. — Сигурно в някои дни виждаш Джорджина и ти е трудно да се контролираш, защото е ужасно секси. Можеш само да я зяпаш. Разбира се, за един човек едва ли има голяма разлика — тя винаги е много секси, нали?

Всички, освен Картър, Сет и мен се засмяха. Знаех, че импът искаше да ми направи комплимент, но въпреки това ми идваше да го замеря с чашата си. Смехът скоро утихна и се върнахме към картите. Щетите обаче бяха нанесени. Със Сет почти не си проговорихме до края на вечерта, не че някой, с изключение може би на Картър, забеляза това.

Със Сет си тръгнахме и знаех, че не ме чака нищо хубаво. Изпратих го до тях и той ме покани да хапнем сладолед „Роки Роуд“. Беше голям фен на сладоледа. Трябваше да се обърна и да си тръгна, но „Роки Роуд“ имаше свръхестествени сили. А и си спомних разговора ни след случката в леглото — че трябва да говорим за проблемите, а не да се правим, че не съществуват. Още вярвах в това, но теорията и практиката са две различни неща.