Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Предполагам не по работа — прошепнах.

— Не. За теб и за мен. Ти си моята половинка.

Втренчих се в него, загубила дар слово като никога. Изненада ме по-скоро напиращото усещане вътре в мен, не абсурдното му предложение за брак — не беше редно да повдига въпроса, преди да е говорил с родителите ни. По-късно щях да науча какво голямо предизвикателство е бил този разговор за него. Не беше от хората, които говорят много или се държат дръзко. Приказваше малко и по принцип предпочиташе да изразява мислите си чрез очите и музиката си и по-късно… след като се оженихме, чрез любенето.

— Виж — каза той. Ставаше все по-нервен, защото не изтълкува правилно мълчанието и изражението ми. — Спестил съм пари. Мога да купя къща. Няма да се налага да живееш с много хора. Ще пътувам много, но ти ще ръководиш нещата и ще сключваш по-добри сделки и от мен. Няма да има откъде да купуваме хляб, но можем да си позволим прислужница или пък ти може да се научиш…

— Млъкни — казах аз.

Той замръзна.

— Какво?

— Просто млъкни. Губиш си времето. Кажи на баща си да говори с татко. И — добавих шеговито — мога да меся хляб.

Той задържа дъха си.

— Сигурна ли си?

— Че мога да меся? Да, сигурна съм.

На лицето му бавно разцъфна усмивка; тя се отрази в очите му и те заискряха. Пулсът ми се ускори и аз също се усмихнах. Нямаше какво повече да си кажем. Баща ми ме извика отново и аз побягнах към него.

Докато разсъждавах над този спомен и над това, което се случваше със Сет, гледах отнесено през прозореца и видях Джоуди да проверява пощенската си кутия.

— Хей — казах на Бастиен. — Искам да я видя.

Изтичах навън и й махнах, а тя ми отвърна с една от типичните си големи красиви усмивки. За моя изненада дори дойде и ме прегърна.

— О! Много се радвам да те видя. Как си?

Разменихме няколко думи и тя развълнувано ме сграбчи за ръката.

— Заета ли си днес? Искаш ли да отидем в мола?

За моя изненада идеята ми се стори забавна. По-забавна от това да слушам мрънкането и оплакването на Бастиен.

— Разбира се.

— Чудесно. Ще отида да кажа на Дана.

Няколко минути по-късно влязох в къщата да кажа на Бастиен и той прие ходенето по магазините с Дана много по-добре от мен.

— Това е фантастично! Повече време за…

— Само не казвай „разузнаване“. Ще те ударя. Съгласих се само заради дрехите, които ще си купя.

— Добре, добре. Но това е златна възможност и ти го знаеш. Можеш да я проучиш. Кажи някоя добра дума за мен. Нещо. Каквото и да е. Имам нужда от това. Но — добави той, — направи го с такт.

— Имай ми малко доверие. Разбирам сериозността на положението. Ще ти помогна.

Дяволита усмивка озари лицето му, или по-скоро лицето на Мич, което беше малко объркващо.

— Между другото тъкмо ще имаш възможност да се сближиш с момичета.

— Какво трябва да значи това?

— Някой ден си направи труда да преброиш близките си приятелки. Май не обичаш женската конкуренция.

Направих гримаса, но точно тогава Джоуди и Дана се появиха. Заведоха ме в един удивителен комплекс на няколко километра от тук. Не можех да повярвам колко магазини бяха наблъскани в комплекса. Имахме няколко търговски центъра в Сиатъл, но не и нещо такова.

Да обикалям магазините с Дана се оказа толкова ужасно, колкото си и мислех. Тя оглеждаше подозрително оскъдно облечените тийнейджъри и се отнесе с една продавачка афроамериканка като с нищожество. Все пак, въпреки неодобрението ми, не бях забравила дълга си и се стараех да бъда сговорчива. Отново и отново се опитвах да повдигна реномето на Бастиен.

— Много му харесва работата на организацията ви. Иска да помогне. Може би трябва да поговориш с него за това някой ден.

За късмет на „Мич“, тези коментари предизвикаха сърдечен отговор от нейна страна. Да, тя с удоволствие би отделила време, специално за Мич. Всичко за каузата. Много мило, че бил загрижен. Наистина бил умен и състрадателен мъж. Бля-бля-бля. Много й било приятно с него.

Все пак, въпреки че имаше напредък, тя продължи да се държи сковано и вниманието й постоянно се връщаше към мен. Засипа ме с всякакви въпроси, сякаш търсеше точно определена ключова информация. Искаше да знае какво работя. Колко близки сме с Бастиен. Как върви „връзката“ ми със Сет. Какво мисля за КЗСЦ. Какви са ценностите ми — какво мисля за расизма, за различната сексуалност и т.н. Имах чувството, че ме пече на бавен огън, но тя не спря да чурулика с меден гласец. Въпреки сдържаността си, винаги звучеше много дружелюбно и незаплашително. Разбирах защо има толкова почитатели.