Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Отминах и го погледнах с насмешка през рамо, все още участвайки в играта:

— Аз изповядвам друга религия, бейби.

Той се засмя след мен. Флиртувахме от години и знаех, че не се сърди на закачките и провокациите ми. Аз, от друга страна, бях бясна. Сякаш не стигаше, че гадостите на Алек можеха да доведат Дъг до прекомерно приповдигнато настроение и неподходящо поведение на работа. Да го докарат до пълно отчаяние обаче беше съвсем различно. Щях да разбера какво става и да сложа край, дори и това да означаваше да се умилквам около онзи мазник Алек.

Сетих се и за още едно усложнение в живота ми и по-късно вечерта се обадих на Бастиен да проверя докъде е стигнал.

— Не питай, Фльор. Облаците на провала вече се събират над мен.

— Защо днес всички мъже са в депресия, по дяволите? Защо си мислите, че аз трябва да се правя на клоун?

Наредих му незабавно да дойде до „Куин Ан“. Когато пристигна, все още хленчеше.

— Дана се държи мило с мен — призна той, — но нищо повече. Дори вече не идва сама у дома. Винаги води или Джоуди, или някоя друга откачалка от КЗСЦ. По-скоро ще успея да вкарам всичките й дружки заедно в леглото ми, отколкото да закова нея. Опитват се да ме въвлекат в техния култ. Предполагам едва ли ще навреди, но май ще я виждам повече, ако се преструвам, че още се колебая. А и тя често пита за теб.

— За какво пита?

— За различни неща. Миналият път поиска да знае дали дрехите, които си купила, са свършили работа. Какво значи това?

— Нямам представа — излъгах.

Каква ирония — Бастиен тъкмо забеляза плика на „Викториас Сикрет“, който още стоеше на плота. Очевидно не се притесняваше да нахлуе в личното ми пространство, изпразни го и огледа бельото с одобрение.

— Искаш ли да пробваш нещо? — попитах саркастично предвид щателния му оглед.

— Винаги си имала добър вкус — вдигна черния мрежест сутиен и погледна през него, сякаш преценяваше как би ми стоял. — Но нямам представа защо купуваш такива неща. Можеш да се трансформираш.

— Уважавам интелектуалната собственост. Дизайнерът си е заслужил парите.

— Дори и да е ушито с робски труд в третия свят?

Направих гримаса.

— Хайде, да се махаме от тук.

— Къде ще ходим?

— На пиано бар.

Изненадата сякаш стопи нервността му.

— Има ли още такива?

— Да. Има два в Сиатъл.

Всъщност единият беше съвсем наблизо, на по-малко от петнайсет минути път пеш. Докато вървяхме обаче Бастиен не спря да опява за Дана. Направо ме побърка. И аз я мразех, наистина, но не можех да разбера каква е тази негова маниакална фикс идея.

За щастие пиано барът се оказа достатъчен, за да го разсее, както се и надявах. Хапнахме това-онова и си поръчахме сладникави коктейли като мартини Мидори и Секс на плажа. Междувременно двама пианисти се състезаваха да пеят всичко от Еминем до Бари Манилоу. С напредването на вечерта поръчката на песен струваше все повече и повече. Клиентите обаче ставаха все по-пияни и пияни и нямаха нищо против да плащат.

Знаех за това и бях взела доста пари. С Бастиен се забавлявахме да слушаме как пианистите изпълняват молбите ни за все по-стари и по-неизвестни песни. И двамата пеехме много хубаво. Промяната на телата, освен другите преимущества, ни позволяваше да изваем гласните си струни. Пианистите показаха удивителни познания по всичко, което поръчвахме, и към края на вечерта бяхме толкова впечатлени и пияни, че им оставихме царски бакшиш.

Преди да си тръгнем обаче Бастиен ме накара да изчакаме още една песен.

— Изръсих се с петдесетачка — каза той. — Трябва скоро да я изсвирят. Избрах я специално за теб.

— Ако е „Суперфрийк“, си тръгвам — предупредих го аз.

Той се засмя.

— Ще я познаеш като я чуеш. Напомня ми за теб и писателя ти.

И наистина, веднага разпознах песента, която глупавото му чувство за хумор му беше подсказала. Усмивката на лицето му също го потвърди. Той ме издърпа в скута си и запя силно текста на Фиона Епъл:

— Ти си истинско създание на ада — казах му и се опитах да се измъкна. — Знаеш това, нали?

— Просто наричам нещата с истинските им имена. — Той ме задържа и продължи да пее.

Когато най-накрая излязохме от бара, и двамата се смеехме и тананикахме. Минахме покрай група момичета, по-пияни и от нас. Няколко от тях открито отправиха на Бастиен подканващи погледи и аз го погледнах с очакване. Той поклати глава.