Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Е, на бара могат да направят всичко, ако поискаш нещо друго. А има и трева навсякъде. Май Кори има и наркотици.

Този тип не можеше да се спре да сваля жени. Не му пукаше как ще постигне целта си. В този момент се появи Сет и аз се обърнах към него със заслепяваща усмивка.

— Беше ми приятно, Алек — казах безгрижно и хванах Сет под ръка. — До скоро.

— Какво беше това? — попита Сет, когато се отдалечихме и онзи вече не можеше да ни чуе.

— Този задник пак се опитваше да ме свали. А току-що отряза Каси. Господи, мразя го. Приложи изтъркания номер. Опита се да ме напие. Каза ми, че съм била секси.

Сет наклони лице към моето.

— Ти си секси.

— Престани. Не ме навеждай на грешни мисли.

Той продължаваше да ме притиска силно. Май трябваше да изчаквам два дни, преди да го видя, след като съм правила секс.

— Чудила ли си се до кой момент е безопасно да те целувам по устните? — попита той.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами мога нормално да те целувам по бузите и врата, нали? По устните обаче… целувките трябва да бъдат бързи и леки. Без каквато и да е страст и език. Така че си мисля, че трябва да има някакво безопасно положение.

— Да не си пил?

— Само си мислех, това е.

Удивлението, предизвикано от сиянието ми, се отразяваше по лицето му. Вече не ме интересуваше, че някой може да ни види и му позволих да доближи устата си към мен. Много нежно устните му докоснаха моите. Не беше повърхностна целувка като между роднини, не беше и влажна, дълбока целувка. Беше нещо като милувка. Устните му бавно погалиха моите, езикът му леко очерта контурите на устата ми. Електричество премина от главата към петите ми и после потече нагоре, като се спря за малко между краката ми. Сет се отдръпна.

— Стана ли нещо лошо?

— Не — издишах аз. — Но мисля, че трябва да проведем няколко опита, за да сме абсолютно сигурни.

Изведнъж от другия край на помещението чухме викове и възгласи, последвани от ужасяващ трясък и писъци на уплашени хора. Без да казваме нищо и двамата се придвижихме нататък, за да видим какво се е случило.

Дъг лежеше на пода пред сцената и се смееше истерично.

— Какво стана? — попитах Кори.

Зениците му бяха силно разширени. Алек беше споменал, че баскитаристът има наркотици.

— Вече има нова олимпийска дисциплина — висок скок от маса на сцена върху маса пред сцена.

Проследих погледа му и видях поставена на сцената маса. На около пет метра на пода до Дъг имаше друга съборена маса. Местех поглед напред-назад.

— Опитал се е да скочи от онази маса на тази?

Кори се разкикоти.

— Разбира се. По дяволите. Почти успя. Закачи ръба, докато падаше.

— Можеше да си счупи крака — промълви Сет изумен. — Или да се случи нещо по-лошо.

Изглежда Дъг беше добре. Няколко загрижени жени в прилепнали блузи му помагаха да се изправи. Той улови погледа ми и силно се засмя.

— Изглеждаш направо паникьосана, Кинкейд. Добре съм… но ако искаш сама да провериш, ела и ме целуни и ще се почувствам още по-добре.

Примигнах към Сет; другите се засмяха, без дори да знаят на какво. Скоро ме забравиха, тъй като надойдоха още фенове. Двамата със Сет се отдръпнахме.

— Къде му е умът? — разбеснях се аз. — Винаги е правил откачени акробатични номера по сцената, но това вече е прекалено.

— Ако умът му е бил замъглен, няма как да знаеш какво си е мислел. Наркотиците имат такъв ефект. Дават ти усещане за неуязвимост.

Напомних си да проверя наркотиците, които предлагаше Коди. Не знаех дали това ще помогне с нещо, но поне нямаше да стоя със скръстени ръце.

— Хей! — възкликнах аз и дръпнах рязко Сет. — Ето го пак.

— Кой?

— Онзи, който говори с Алек. Странният готически красавец.

Сет проследи ръката ми. В другия край на помещението, близо до бара, Алек и мъжът, когото бях видяла на предишния концерт, спореха разгорещено. Мъжът изглеждаше сериозен и студен тази вечер и това помрачаваше иначе приветливата му, елегантна външност. Алек изглеждаше умоляващо. Барабанистът жестикулираше обезумяло, изражението му беше отчаяно и уплашено. Другият мъж поклати категорично глава, без да отстъпва. Махна с ръка към тълпата и каза нещо на Алек, който пребледня и още веднъж се замоли жалостиво. Мъжът поклати отново глава и си тръгна.

Не се доближи до нас, но, за да излезе, трябваше да мине през нашата част на заведението. Беше на около петнайсет метра и ни деляха стени от хора, когато странни вибрации пропълзяха по кожата ми. Беше непознато и объркващо чувство, но и някак успокояващо. Почти по същия начин се бях почувствала с Дъг и групата, но не можех да определя усещането. Аурата определено беше на човек. Беше свързана с този мъж и се излъчваше от него. Издадох сподавен звук и бързо отстъпих назад. Дръпнах Сет към мен, обвих ръце около него и го целунах по врата.