Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

След това рязко смени темата и аз не казах нищо. Заприказвахме се за по-жизнерадостни неща и скоро се смеех заедно с нея и се наслаждавах на компанията й. По едно време притичах до кухнята на Бастиен и направих горещ шоколад. Изпихме го навън, когато приключихме със саденето, докато седяхме и се възхищавахме на добре свършената работа. Въпреки първоначалното ми лошо предчувствие, бях доволна от крайния резултат.

— Виж — каза Джоуди. — Дана се прибира.

И за доказателство експлорърът на Дана спря пред съседната къща и миг по-късно самата Дана се появи. Дари ни с една от усмивките си а ла Ледената кучка.

— Изглежда приятно.

Предишната бъбривост на Джоуди сякаш се стопи.

— Табита имаше нужда от помощ в градината и аз се отзовах.

— Много мило от твоя страна.

Дана отправи на другата жена поглед, който не успях да разчета — може би на неодобрение и вероятно гняв. Пред Бастиен твърдях друго, но сега изпитах чувството, че вероятно съм ядосала Дана повече, отколкото подозирах и че наистина съм създала лошо впечатление, както той все ме обвиняваше. Очевидно Дана беше изказала гласно мнението си за мен пред Джоуди.

Гледах как през лицето на Джоуди преминаха редица емоции. Бях сигурна, че е много по-силна, отколкото показваше, и за части от секундата имах чувството, че ще й се противопостави. След като се гледаха известно време, накрая Джоуди отстъпи и отклони поглед.

Може би тогава трябваше да се усмихна предвзето и да се опитам да кажа нещо двусмислено в стила на Дана, но честно казано бях ядосана на неодобрението й. Нямаше право да постъпва така с Джоуди.

— Беше невероятно мило от нейна страна — казах рязко. — Джоуди е един от рядко срещаните наистина добри хора на този свят. Тя не само се прави на добра, но, разбира се, ти вече знаеш това.

Джоуди силно се изчерви и усмивката на Дана леко помръкна.

— Да. Да, така е. Как е глезенът ти?

— Като нов.

— Радвам се.

Настъпи неловко мълчание. Реших, че Дана първа трябва да наруши тишината, колкото и страховита да беше. Тя, разбира се, беше майстор в чакането и не се изненадах, когато Джоуди първа се пропука. Честно казано не я виня.

— Ами Джак скоро трябва да си дойде. Трябва да вървя.

Изправих се с нея и й помогнах да събере инструментите си. Разменихме си сковано няколко реплики и после се разделихме.

— Какво стана? Какво стана? — възкликна Бастиен, когато се прибрах вътре. — Видях Дана навън.

— Нищо ново. Джоуди е светица, Дана е кучка. Надявам се да побързаш и да приключиш с това.

— По дяволите, опитвам се! Предполагам не си научила нищо полезно?

— Не точно… Но подозирам, че Джоуди знае нещо за Дана. Нещо достатъчно пикантно, дори за теб. Обаче не ми го каза.

Инкубът се хвана за тази информация като куче за кокал.

— Трябва да разбереш всичко. Утре й се обади. Заведи я на обяд.

— Исусе, Бастиен! Харесвам я, но няма да върша твоята работа вместо теб. Това е твоето шоу, забрави ли? Освен това и аз имам личен живот.

Той се намръщи.

— Това е спорен въпрос.

— Какво толкова те вълнува тази Дана? Бих искала да я видя в калта, но начинът, по който реагираш… Не знам. Сякаш това направо те побърква.

— Защо да не ме вълнува? Вече не си правиш труда да си играеш с душите на хората, но това не значи, че нас, другите, не ни е грижа за кариерите ни.

Познавах Бастиен прекалено добре и заподозрях, че има и друга причина, заради която се карахме постоянно.

— Само това ли е, а? Добрата старомодна американска бизнес етика?

— Да — отвърна рязко той. — И в това няма нищо лошо.

Втренчихме погледи един в друг и се опитах да му внуша, че знам, че не ми казва всичко. Той отвърна студено на погледа ми, но не поддаде. Накрая поклатих глава, не исках да започваме поредната кавга.

— Може ли да ползвам джакузито? — попитах вместо това.

Той махна с ръка към задната градина.

— Разбира се. Къщата е твоя. Използвай ме и си върви.

— Държиш се детински.

Не отговори и отиде да гледа телевизия.

Минах по пътечката и вдигнах капака на джакузито. Лъхна ме гореща пара и въздъхнах от удоволствие. Беше много декадентско, след като цял ден бях на студа. Огледах се и дръпнах увития с растения параван. Той беше от три части, между две, от които имаше място, колкото да се провре човек. Сумракът бързо отстъпваше на тъмнината и съседите не можеха да ме видят.

Съблякох дрехите си и опитах водата с крак. Горещо. Много горещо. Извадих крака си и изчаках, преди да опитам отново. Бавно потопих и останалата част от тялото си, малко по малко. Когато най-накрая водата ми стигна до врата, издишах доволно и облегнах глава на ръба. Фантастично. Пуснах мехурчетата и затворих очи. Изведнъж имах чувството, че мога да забравя всичко. Дъг. Мъжа от клуба. Дана. Сет.