Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Нищо не се случи. Той ми е като брат. Честно. Той е последният човек, от когото можеш да ревнуваш.

— Не ревнувам. Не точно. След като казваш, че между вас няма нищо, значи няма нищо. Не исках да прозвучи, сякаш те обвинявам в лъжа. Знаеш, че не бих го направил.

Спомних си оралния секс в клуба и голата ми кожа, притисната до кожата на Бастиен. Не лъжех, но и не казвах на Сет цялата истина.

Няколко дни по-късно със Сет отидохме на още един концерт на „Нощно признание“. С Дъг работихме заедно цяла седмица и се държахме цивилизовано, но не точно приятелски. Сет дойде да ме вземе от къщи и отново зяпна в почуда, като ме видя. Бях на лов предната вечер с Бастиен (въпреки възгледите си) и бях взела още една жертва. Сиянието още не се беше загубило, щях да изглеждам секси, дори и да бях облечена с чувал. Затова предполагам роклята, с която бях, беше откровено жестока — къса сива памучна рокля, с панделка, която минаваше точно под гърдите ми. Тънките й презрамки описваха буквата V и разкриваха доста плът; долната част падаше леко и на вълни и стигаше до коляното ми. Приличаше на лятна рокля.

Сет ме обгърна с ръце и прошепна във врата ми:

— Не спираш да ме изненадваш. Все си мисля, че те познавам добре, а после те виждам и…

Не успя да довърши, но очите му бяха достатъчно красноречиви. Те обхождаха тялото ми и караха вътрешностите ми да се разтапят. „Хвърли ме на леглото и ме вземи“, замолих го мислено. На глас обаче казах:

— Трябва да вървим.

На концерта „Нощно признание“ се представиха толкова добре, колкото и миналия път. Почитателите им се бяха умножили и всеки сантиметър от заведението беше пълен. Трудно виждах сцената, но можех да чуя всяка златна нота.

За щастие щях да гледам Дъг колкото си искам по-късно. Бяха му позволили да направи див купон в заведението след концерта. Благоговеещи жени (и няколко мъже) му се лепнаха, за да флиртуват с него и другите членове на групата. Дъг ме прегърна, когато ме видя, уреди да ми направят свястно питие и се държа сякаш между нас не се беше случило нищо. Бях облекчена да загърбим наранените чувства, но тъй като вече знаех каква е причината за лошото му държане, жизнерадостното му и диво поведение ме изнерви.

Каси се появи по някое време; все още бе малко мрачна, но беше започнала да се оправя. От другия край на помещението гледах как се приближава неуверено към Алек. Той говореше с китариста Уайът и се обърна към нея с принудена и фалшива усмивка. Не можех да чуя за какво говорят, но съобщението беше ясно и категорично. Тя искаше да говори с него, да привлече вниманието му по някакъв начин, а той безочливо я отряза. Виждах го как клати глава, докато говореше, а тя го гледаше отчаяно. Накрая той просто си тръгна и я остави разстроена.

— Искам да отида и да го ударя — казах на Сет.

— Не, не искаш. Това си е тяхна работа, не твоя.

Обърнах се към него.

— По дяволите, Сет! Как може винаги да си толкова спокоен и хрисим? Никога за нищо ли не се бориш?

Той ме изгледа спокойно. И да беше изненадан или обиден, не го показа.

— Боря се за много неща. Просто знам как да подбирам битките си, това е. Ти трябва да правиш същото.

— Осъзнаваш ли, че той е спал с нея, а сега я зарязва? Може би дори е използвал ужасни методи за постигането на целта си.

— Повярвай ми, не одобрявам това, но Каси трябва сама да се защити. Иначе ти просто ще отправиш празни обвинения и ще вдигнеш безсмислен скандал.

Намръщих се, наполовина съгласна с него, но все още исках да помогна. Огледах се; вече не я виждах, което може би беше хубаво. С малко късмет щеше да си отиде вкъщи и да се откаже от мъжете за известно време. Сет отиде до тоалетната и в момента, в който изчезна, се появи Алек.

— Здрасти, Джорджина. Много си секси.

— Благодаря — отвърнах. Леко се завъртях на една страна с надеждата да разбере, че не проявявам интерес. Имаше късмет, че не му обърнах гръб, зарязвайки го да стои като идиот.

— Ти си най-красивата жена тук тази вечер.

Не знам дали беше истина или не, но знаех, че живителната сила у мен ме правеше дори още по-привлекателна. Погледнах Алек и изведнъж ми хрумна да отвърна на флирта и да спя с него. Идеята да го видя сгърчен, в безсъзнание и разбит, ми се стори доста привлекателна. Не. Като се замислих, той беше такъв мръсник, че сигурно щях да отнема от енергията му само колкото да се задъха.

— Пак ли пиеш водка гамбит? — попита той, използвайки все същия подход.

— Гимлет — поправих го.