Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Боже господи… какво ми става?

Изтласках настрани каквито чувства и състрадание да имаше у мен, напомних си, че в крайна сметка той ще се възстанови, погледнах го хладно и оправих дрехите си.

— Мисля, че пи доста — наведох се и вдигнах панталоните му. — Ще извикам помощ.

Понечи да възрази, но вече бях на вратата. Отидох до дансинга, обвита в сияние от енергията му. Имах чувството, че съм богиня и прекрачвам прага на храм, пълен с поклонници, а и много очи ме гледаха точно по този начин. Бързо открих приятелите му. Казах им, че е на долния етаж и му е станало лошо, и ги оставих да се оправят.

— Аз черпя — чух Хю да казва, когато се приближих до бара. За него сиянието ми беше още по-очевидно.

Поръчах си шот йегермайстер и го прокарах с още един шот голд шлагер. Няма нищо по-хубаво от алкохол със странно име за завършек на вечерта.

— От това по-добре ли ти става? — попита ме импът. Наклони глава към двете празни чаши.

— Не — отвърнах, — но понякога ми помага да забравя подробностите.

После си отидох вкъщи и се опитах да се сваря под горещата струя на душа и да отмия усещането за секс. Започвах да усещам второто за деня главоболие и ми стана лошо. Тъкмо се настаних на дивана да гледам телевизия в нормалната си форма, когато Сет дойде.

— Исках да видя как си — обясни той, сядайки до мен.

— По-добре — отвърнах му неспокойно. — Горе-долу. Излязох с тайфата.

Това малко го озадачи. Облегна глава на дивана и ме гледа втренчено дълго време, без да каже нищо.

Засмях се напук на себе си.

— Какво?

— Не знам — каза със сериозно изражение. Заприлича ми на дете, което гледа елхата на Коледа сутринта. — Странно е. Просто си… толкова красива тази вечер. Тоест ти винаги си красива, разбира се, но тази вечер… Не знам… Не мога да откъсна очи от теб. Искам да… — така и не изрази гласно желанието си.

— Сигурно е заради мократа коса и пижамата — отбелязах безгрижно. — Това винаги е много възбуждащо.

Аз обаче знаех какво е привлякло вниманието му. Мъжът от клуба. Или по-скоро откраднатият живот на мъжа. Хората не можеха да устоят. Безсмъртните не можеха да устоят. Замислих се и осъзнах, че Сет не ме беше виждал толкова скоро след прилив на енергия. Случвало се беше да ме види същия ден по-късно (тогава също беше отбелязвал колко съм привлекателна), но за пръв път беше свидетел на пълния ефект. Чувствах се виновна като виждах как ме гледа.

Той протегна ръка към моята и аз се опитах да не потръпна, когато я хвана. Дори и след душа, се чувствах мръсна и евтина. Не исках да ме докосва след онова, което бях правила, макар и тогава да бях в различно тяло. Не заслужавах такава любов.

Сет въздъхна, все още омагьосан. Дългите му пръсти проследиха топлите, извити линии по кожата ми. Дишането ми се учести.

— Искам да мога да опиша красотата ти с думи. Но не съм чак толкова добър писател. Трябва да поработя върху себе си.

Станах припряно и издърпах ръката си.

— Сега ти се държиш глупаво. Ти си този, който трябва да се прибере и да си почине.

Премигна.

— О, значи няма отново да пробваме да спим заедно?

Поколебах се. Исках да го направим пак, но все още нямах доверие на себе си. Или всъщност на Сет, не и ако продължаваше да ме гледа с такова прехласнато възхищение и горящи очи. Човек би помислил, че авантюрата в склада е утолила жаждата ми за тази нощ, но исках Сет както винаги. Разбира се, като помислих малко, реших, че това не трябва да ме изненадва. Въпросната авантюра не беше удовлетворила моите физически нужди.

— Не — отвърнах. — Не още. Много е скоро.

Изглеждаше така, сякаш да се отдели от мен би му причинило физическа болка. Все пак се съгласи, когато му позволих да целуне бузата ми. Целувката беше дълга и бавна, по-чувствена отколкото очаквах, и ме накара да вдишам и после бавно и накъсано да издишам. Не можех да му върна жеста обаче. Не и с тези устни. Преди да си тръгне, отбеляза още няколко пъти колко съм красива и малко след това си легнах.

Докато лежах, си повтарях отново и отново, че в клуба постъпих правилно. Бях направила каквото трябва, за да съм силна и способна. Все пак Сет беше казал, че харесва „водовъртежа“, в който живея. Сексът беше средство да придобия сили. Направих правилното нещо. Постъпих правилно и с Дъг. Всичко, което направих днес, беше за хубаво.

И все пак… ако това беше истина, защо се чувствах толкова ужасно?

Хубаво сияние — каза Бастиен, когато ми отвори вратата следобед на следващия ден.