Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Коди се натъжи също като мен за Дъг, той го познаваше и го харесваше. Младият вампир се съгласи, че нервността на Дъг може да е свързана с амфетамини и даде предположения. Отбелязах си наум по-късно да проверя.

Накрая с Коди се разделихме и всеки отиде да се погрижи за себе си. Започнах да проучвам помещението както онази вечер, само че този път бях мотивирана. Избрах си партньори и безплатните напитки не свършваха. Всеки път, когато някой ме черпеше, Хю, все още на бара, поклащаше глава иронично.

След около два часа набелязах мишената си. Беше млад и мускулест, средиземноморските му черти го правеха да изглежда още по-разкошен. Има италиански произход, предположих аз. Беше и сладък и стеснителен, очевидно изненадан, че продължавам да танцувам с него. Приятелите му ни гледаха отдалеч и явно мислеха същото.

Преместихме се в най-претъпканата част на дансинга, изобилстваща от потни, подивели тела. Отърках тялото си в неговото по по-интимен начин от благоприличното и ръцете ми се плъзнаха по тялото му, докато се поклащаше. Когато устните ни се срещнаха, той се отдръпна.

Тогава ми каза — притеснен и със съжаление — че има приятелка. Това не ме изненада. Спряхме да танцуваме, хората ни блъскаха и аз изиграх невинно разкаяние, че съм се държала толкова дръзко. Престорих се, че не съм забелязала колко неохотно призна за приятелката си.

— Ъъ, чакай — каза той, когато се обърнах и тръгнах. В гласа му се долавяше колебание. Беше глас на човек, който се опитва да оправдае нещо, но същевременно знае, че не е редно да го прави… и въпреки това го иска. Искрен ужас премина по лицето му. — Искам да кажа, че пак… можем да… танцуваме. Нали?

Пет танца по-късно, омаях (и подкупих) една от сервитьорките да ни пусне в склада на клуба. Беше тъмно и тясно, пълно с резервни маси, но щеше да свърши работа. Чувах музиката горе, въпреки че не можех да доловя текстовете на песните. Цялата сграда вибрираше. Моят човек все още беше нервен, но алкохолът и предоставилата му се възможност очевидно бяха победили разума. Не му казах името си. Не попитах и за неговото.

Дръпнах го към себе си и се целунахме — силна, яростна целувка, след която човек чувства устните си подпухнали. Ръцете му започнаха от ханша ми и се плъзнаха нагоре, като вдигнаха полата ми, после се преместиха върху гърдите ми. Пръстите му ме галеха приятно, изследваха формата и големината им, а зърната ми се втвърдиха и щръкнаха. Той се наведе, положи устни върху едното и силно засмука. Когато усетих зъбите му да ме захапват леко, изстенах от удоволствие и протегнах надолу ръце, за да разхлабя колана му.

Той се изправи и този път аз се озовах долу. Коленичих и дръпнах боксерките му, за да освободя твърдия му член от ограниченията на плата.

Прокарах език по върха му, вкусвайки няколкото солени капки, които вече се бяха процедили. После, без да се колебая повече, го поех в уста и оставих езика ми да играе по него, а устните ми се движеха напред-назад по цялата му дължина. Той изстена и прокара пръсти по задната част на врата ми, опитвайки се да влезе все по-навътре в устата ми. Първите капки енергия потекоха през мен, сладки и възхитителни. Беше добър екземпляр, изпълнен със сила. Засмуках по-силно, дразнейки го още няколко минути, после го пуснах и се изправих. Когато спрях, изражението му стана почти комично отчаяно. Сякаш не можеше да повярва какво бях направила. Сякаш го бях ударила с бейзболна бухалка по главата.

Облизах устни и се усмихнах.

— Искаш още? Ще трябва да дойдеш, за да го получиш.

Това беше решаващият момент. След като си бях направила труда да обработя мъж с голяма живителна сила, можех да се постарая да изпълня норматива си, договорен с Джером, и да го покваря напълно. Мъж със сериозна приятелка може да изпита вина, че се е забавлявал с друга, но щеше да се чувства дори още по-виновен, ако той направеше първата крачка. Беше прекалено лесно да каже: „Тя ме накара“. Аз бях до тук — сега той трябваше да поеме инициативата.

Може би нямаше представа за скритите ми мотиви, но изглежда осъзнаваше сериозността на ситуацията. Сега стоеше на ръба; на ръба да вземе решение, което можеше да се отрази на вечната му душа. Да го направи или не? Да се отдаде ли на похотта и да изневери на жената, която обича? Да се възползва ли от мен, защото никога повече нямаше да има такава възможност? Или да ме отхвърли и да си отиде? Да й остане верен?

Усмивката ми ставаше все по-широка, спокойна и безразлична, докато той се бореше със себе си. Закрачих наоколо, сякаш имах цялото време на света, сякаш не ме беше грижа какво ще реши. Токчетата ми почукваха звънко по твърдия под. Обърнах се с гръб към него и се опитах да изправя няколко стари рамкирани картини на стената. Не се виждаше почти нищо на слабото осветление.