Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Всички мълчаха, затаили дъх. Вдигнах глава, сякаш нищо особено не се е случило. Делово се дръпнах встрани и казах на Бет, докато минавах покрай нея:

— Би ли поела бюро „Информация“?

Качих се по стълбите в кафенето и помолих баристата да ми направи мокачино. Взех чашата с треперещи ръце и отидох да намеря Сет. Днес беше с тениска на „Рат“ 12 12 Американска хеви метъл група. — Бел.прев. .

— Тетида — каза нежно той.

Отправих се към един от прозорците и той ме последва. Навън коли и хора минаваха по „Куин Ан“. Гледах ги, без да ги виждам. Сет застана зад мен, почувствах се спокойна и сигурна. Бе готов да ме подкрепи, макар че все още отказвах да падна. Ето затова, осъзнах аз, бях избрала да съм с него, въпреки сексуалните ни проблеми.

— Предполагам чу всичко.

— Да — каза той. — Справи се добре.

— Изобщо не исках да става така.

— Някой трябваше да се намеси — докосна той нежно ръката ми. — Понякога си много темпераментна.

Поклатих глава, все още вцепенена.

— Не исках да съм темпераментна.

— Джорджина, погледни ме.

Обърнах се и го погледнах. Прекрасните му очи бяха нежни и изпълнени с любов, но от тях струеше и сила.

— Постъпи правилно — постави ръце върху моите и палците му погалиха голата ми кожа. — Постъпи правилно.

— Той ми е приятел.

— Това няма значение.

— Какво му става, Сет? Какво го прихваща?

— Не е ли очевидно?

— Не и за мен.

Усмихна се горчиво.

— Същото, което те накара да изядеш цял плик с храна от „Тако Бел“ снощи.

— Какво? Тревата не може да причини това. Не може да го накара да се държи по този начин. Онова снощи не беше същото.

— Да — съгласи се той. — Тревата не може, но той очевидно взима нещо.

Обърнах се към прозореца и се замислих. Припомних си неизчерпаемата енергия на Дъг, трескавия поглед в очите му. Да, звучеше логично и това беше тъжно. Не го бях виждала да посяга към нещо друго, освен към алкохол и марихуана. Все пак… проблемът не беше само в приповдигнатото му настроение. Наркотиците не те правеха добър на тетрис и не ти помагаха за по-малко от месец да спретнеш толкова невероятни песни, че да стигнат за цял албум.

— Нямам представа какво може да взима. Опитвала съм почти всичко — признах неохотно. Безсмъртието позволяваше да експериментираш без опасните последици, пред които се изправяха смъртните. — Но и не съм правила задълбочено проучване, за да се досетя на какво е. Ти как мислиш? Някакъв вид амфетамини?

— И аз не знам.

Потърках слепоочията си, предвкусвайки появата на отвратително главоболие. Исках само да си отида вкъщи и да вегетирам на дивана със Сет от едната страна, Обри от другата и поднос курабийки в скута ми. Нямаше как да стане.

— Трябва да се върна долу. Вече сме с двама души по-малко. И днес ще трябва да остана до края на работния ден.

— Искаш ли да дойда у вас след работа? Трябваше да отида у Тери да боядисваме, но мога да се измъкна.

Уверих Сет, че не е нужно да променя плановете си заради мен и слязох по стълбите. Всичко се беше върнало към обичайния си ритъм, сякаш нищо необичайно не се беше случило. Единственото, което си заслужаваше да бъде отбелязано, беше начинът, по който ме гледаха колегите. Не с подигравка или насмешка, а по някакъв друг начин. Ако не бях наясно с нещата, бих си помислила, че най-накрая са започнали да ме уважават.

Прибрах се след работа изтощена. Бях капнала от умора — и психическа, и физическа. Когато абсорбирах енергията на жертвите си, обикновено го правех, за да поддържам безсмъртното си съществуване и за да мога да променям формата си. Но животът беше изпълнен с толкова много неща, които изискваха енергия. Влизане с взлом. Две поредни дванайсетчасови смени на работа. Благопристойно държание около човека на мечтите ти. Хокане на един от най-добрите ти приятели и прозрението, че вероятно има проблем с някакви гадни наркотици.

Нуждата от живителна сила ме прониза и ме направи раздразнителна и неспокойна, въпреки изтощението. При мен жаждата за енергия се превръщаше в похот, внезапна нужда да бъда докосвана и консумирана от някого, когото аз на свой ред щях да консумирам по-късно.

Обадих се на Бастиен.

— Какво има пък сега? — попита саркастично той. — Предполагам ти е омръзнало от игрички и направо ще се обадиш на Дана. Ще сложиш точка и ще я светнеш, че съседът й възнамерява да я съблазни и да унищожи организацията й. Докато си бъбрите, може да й споменеш и че влязохме с взлом в дома й и да уредиш ареста ми. Можеш да конфискуваш и колата ми, ако искаш. Ще бъде идеалният край на съсипаната ми кариера.