Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Само секунда — отвърнах на Бет. — Трябва да приключа с това.

— Добре — каза тя. — Мисля, че трябва да провериш Каси.

— Каси?

— Да. Тя е горе в кафето.

Това привлече вниманието ми. Довърших разговора си с клиента и му обясних учтиво, че не можем да приемем книги в такова състояние. Ако другите екземпляри имаха по-добър вид, можеше да донесе тях. Той се цупи и спори още малко, но накрая се предаде. Завъртях очи, след като си замина. Едно нещо никога не се променяше у хората — винаги се опитваха да получат нещо от нищо. Затова и адът не оставаше без работа.

Намерих Каси в кафето пред чаша вода. Под очите й имаше тъмни кръгове и не беше обърнала обичайното за нея внимание към грима и прическата си. Гледаше мрачно масата, очите й бяха празни и изцъклени.

— Здрасти — казах меко и придърпах стол срещу нея. — Как си? След миг закъснение тя вдигна глава, но така и не ме погледна.

— Добре.

— Сигурна ли си? Не изглеждаш никак добре.

— Не знам — гласът й беше равен, отнесен. — Снощи си легнах късно, това е. Съжалявам. Съжалявам, че идвам в този вид.

— Няма проблеми. И аз съм купонясвала по цяла нощ.

Проблемът беше, че Каси не изглеждаше да има махмурлук. Определено й имаше нещо… но не можех да разбера какво. Беше странно.

— Къде си била? На купон?

— Да. Групата на Дъг пак организира парти.

— Наистина ли? — това беше новина за мен. — Сигурно е било супер.

— Не знам.

— Как така? Нали си била там?

Сбърчи чело, в кафявите й очи проблесна объркване.

— Аз не… помня. Глупаво, нали? Май добре съм се подредила. Помня… че бях с Алек. После си тръгнахме. Отидохме някъде.

— Не знаеш къде?

Изглеждаше разстроена и затвори очи.

— В някаква голяма къща и… не знам. Просто… не мога да си спомня. Съжалявам, Джорджина. Не трябваше да идвам днес. Съжалявам.

— Няма нищо. И нямаш представа какво си правила с него? Нищо ли не си спомняш?

Поклати глава. Не трябваше да се бъркам в личния живот на колегите си, но нещо ме притесняваше. И то не се отнасяше само до предубеждението ми към Алек. Спомних си как предлагаше алкохол на жените и ги канеше да отидат на друго „по-интересно“ място. Каси не помнеше какво се беше случило и това говореше за наркотици.

— Алек даде ли ти нещо?

За пръв път в разговора ни глуповатото й изражение изчезна и тя застана нащрек.

— Аз… не. Не.

Тя обаче лъжеше. Бях сигурна. Защо? Страхуваше се от него? Чувстваше се неловко? Не можех да продължавам да я разпитвам. Изглеждаше съсипана. Казах и да се прибере и да си почине, не се наложи да я убеждавам дълго.

Заех мястото й на касата, ядосана на онзи идиот Алек. Гневът ми се подхранваше и от факта, че се чувствах безпомощна. Животът на Каси не беше моя работа и докато не признаеше, никой не можеше да обвини Алек.

Каси си тръгна, Пейдж отново беше болна, а Уорън играеше голф във Флорида; затова и почувствах облекчение, когато Дъг се появи. Изглеждаше енергичен както винаги и се надявах да оправи мрачното ми настроение.

— Чух, че сте организирали купон.

— Да — усмихна се той, работеше на съседната каса. — Търсих те, но не си беше вкъщи.

— Бях на друг купон. Да си забелязал нещо странно между Каси и Алек снощи?

— В какъв смисъл странно? Изглеждаха във вихъра на купона.

— Нищо друго?

— Не. Поне не съм забелязал. Защо? Той интересува ли те? Малко е млад за теб, но ако си му навита, ще ти дам номера му.

— Категорично не!

— Леле! — възкликна той внезапно. — Я виж това!

Вдигна една от книгите, които клиентката му плащаше.

Беше любовен роман, на корицата имаше широкоплещест мъж и силно надарена жена. Главата й беше извита назад, устните й бяха отворени като за въздишка, а роклята й се свличаше по тялото.

— На бас, че вътре има доста пикантни неща. Няма нищо по-яко от нещо възбуждащо и малко време, прекарано насаме, а?

Той намигна на клиентката, която почервеня и не каза нищо. Подаде парите и изчезна колкото може по-бързо.

Ужасена, игнорирах клиентите, които чакаха на опашката, и дръпнах Дъг за ръката настрани от касата.

— Какво беше това, по дяволите? — попитах го тихо и ядосано.

Той се засмя високо.

— Стига, Кинкейд. Просто се забавлявам. Тези любовни романи винаги са ме побърквали.

— Не трябва да коментираш покупките на клиентите. Освен това не можеш да им говориш така.

— Това е едно от основните правила. Знам го.

— Така ли? Тогава се дръж прилично.

Стояхме там, и двамата изненадани от тона ми. Не съм предполагала, че някога ще държа на Дъг такъв поучителен тон. Определено не и тук. И двамата бяхме помощник-управители и нещо като съучастници. Служебните ни взаимоотношения се ограничаваха до безгрижно забавление и лудории.