Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— О, млъкни! — срязах го аз; нямах нерви за такива неща. Очевидно у мен още тлееше някаква ярост от по-рано. — Първо, снощи нямаше да успееш да вкараш Дана в леглото, така че си го избий от главата. Второ, вероятно си я отблъснал още като отвори вратата, защото беше друсан. Трето, ако наистина искаше да я впечатлиш, трябваше да се покажеш по-загрижен за мен, а не да се правиш на безчувствен задник.

— Как е глезенът ти? — попита неохотно.

— Добре. Знаеш как е — изкълчването не беше проблем за един безсмъртен. — Достатъчно съм добре, за да искам да танцувам.

— Танци?

— Да. Искам да ме изведеш. Веднага. Имах най-отвратителният ден в живота си.

— Съжалявам.

— Съжаляваш? Отказваш ми? Откога стана толкова злопаметен?

— Не е точно това… е, добре, може би донякъде. Но Бил ме покани да гледаме футбол.

— Ти мразиш футбол.

— Да, но може да видя Дана. Съжалявам, Фльор. Оправяй се сама.

Затворих ядосано и набрах номера на втория най-добър танцьор, когото познавах.

— Коди, ще ходим на клуб.

— Добре — съгласи се той, — но трябва да доведа Хю и Питър.

— Уф. Те танцуват почти толкова лошо, колкото Сет.

— Да, но обещах да изляза с тях довечера. Не искаш ли да дойдеш тук? Тъкмо играем на „Подземия и дракони“. Знаеш ли колко точки има една сукуба?

— Добре, добре, доведи ги.

Затворих. Всъщност нямаше голямо значение кой щеше да дойде. Исках най-вече да се срещна с хора. Да изляза с компания щеше да придаде на вечерта усещане за нормалност, макар да нямах нужда от никого за това, което щях да направя.

— Господи, жено! — издиша Хю, когато отворих вратата час по-късно. — Напълно прецака братските чувства, които изпитвах към теб.

Бях с плисирана пола, която прикриваше по-малко от половината от бедрата ми. Блузата ми беше с голи рамене, три четвърти ръкави и стигаше до над пъпа, така че коремът ми беше гол. Беше от прилепнала ластична черна коприна, която изглеждаше непрозрачна на приглушена светлина, но разкриваше всичко, наистина всичко, на силно осветление.

Трябваше само да реша с какво тяло да изляза. Не исках да вляза в ролята на сукуба в обичайната си форма — онази, която работеше в „Емералд Сити“ и спеше в едно легло със Сет. Исках анонимност — да забравя и да бъда забравена. Вгледах се в огледалото и изпробвах няколко лица и етнически принадлежности. Накрая се спрях на красива латиноамериканска външност и дълга тъмна коса.

Отидохме в същия клуб, в който танцувахме с Бастиен. Пускаха различни стилове, но винаги гърмеше бърза и силна музика. Тя пулсираше в кръвта ми. Хю веднага се закотви на бара; изглеждаше точно като откачалките, които гледаха влюбено по-младите жени. Питър се чудеше дали да отиде при него или да се впусне в танци. Беше домошар и сигурно му се искаше да остане с Хю, но знаех, че места като това бяха любимото място за лов, както на сукуби, така и на вампири. Бях сигурна, че ще оцелее; правеше това почти толкова от отдавна, колкото и аз.

Отидох на бара, поръчах си „Рампъл Минз“ и го изпих на екс. Странно — част от мен едва ли не възненавидя Дъг, че се е забъркал с наркотици, а самата аз прибягвах до алкохол, за да успокоя напрежението.

— Танцувай с мен — казах на Коди и го хванах за ръката.

Изглеждаше добре тази вечер, беше облечен с падаща свободно риза с копчета. Шарката беше много изчистена — такива носеха само уверени мъже с истински усет за мода. Предвид танцовите му умения и русата му коса, той беше добър партньор.

— И какво, използваш ме за загрявка? — попита той няколко песни по-късно.

Засмях се. Танцувахме плътно един до друг и движех тялото си по-провокативно отколкото обикновено, когато танцувах с приятел. Несъзнателно движение. Гладът на сукубата беше излязъл на повърхността.

— Притеснявам ли те?

— Не. Освен че и на мен като Хю ми минават странни мисли за кръвосмешение. Съмнявам се обаче точно от мен да получиш това, от което имаш нужда.

— Вярно — казах, сканирайки тълпата. Заведението беше пълно със смъртни, всички бяха топли и енергични, и горящи от живот, за разлика от приятелите ми и мен. Копнежът отново ме завладя. Исках да докосна всички и знаех, че скоро трябва да се откъсна от Коди.

— Защо си се надъхала толкова? Обикновено не си такава.

Беше истина. Обикновено той и другите трябваше да ме слушат как мрънкам и проклинам пъклените си задължения и как натяквам колко мразя да съблазнявам свестни мъже.

— Трябва да намеря отдушник за страстта, която изпитвам към Сет. А и днес много ми се събра — обясних и му разказах всичко.