Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Като подарък на тръгване дадох на Гарет и един от рекламните ни плакати — бях поискала в копирния център да направят няколко копия, които да взема със себе си, преди да започнат голямата поръчка.

Втренчи се в плаката невярващо.

— Вече сте включили Абел в списъка! Още преди да говорите с мен!

Оставих го зяпнал и отидох да взема плакатите. Върнах се в книжарницата и ги разпределих между трима служители като ги въоръжих и с по един списък на местата, на които да ги сложат. Отпратих ги и се заех с последните приготовления — най-вече разместване на оборудване и разпределяне на задълженията на служителите за вечерта.

В шест часа сякаш се беше случило чудо. Обикновено автографи се раздаваха в кафенето на втория етаж. И днес там щеше да бъде сърцето на шоуто, но накарах да разчистят и останалата част от втория етаж. Наложи се да местим лавици и витрини, докато писателите говореха, но това нямаше значение. Хората искаха да чуят любимите си автори, не да се ровят в книгите.

А само колко хора дойдоха! Е. Дж. Патнъм и Лорелай Билиджън привлякоха съответно фенове на научната фантастика и на съвременните романи. Само това щеше да е повече от достатъчно, но рекламата ми беше докарала още хора. Беше претъпкано. Опитахме се да отворим колкото можем повече място като разместихме мебелите. Не помнех друг път тук да е имало толкова хора.

Патнъм и Билиджън бяха малко изненадани (отначало и недоволни), че изведнъж се озоваха на Изумруден литературен фест, вместо на обикновено раздаване на автографи. Прехвърлих вината за объркването и недоразумението на техните хора и им благодарих, че ще помогнат за благотворителната кауза. Напомних им, че това е добра възможност да привлекат вниманието на хора, които по принцип четат други жанрове и нито един от двамата не остана обиден… много. Всеки трябваше да чете десет минути от книгата си и петнайсет минути да отговаря на въпроси. Да, беше малко претупано за стандартно раздаване на автографи, но се получи добре и имаше достатъчно време всички писатели да отговарят на въпроси на феновете — тоест двамата предвидени плюс Сет, Мади и Абел. През цялото време се разиграваше томбола, а аз изпълнявах ролята на водещ, макар и да не помня какво толкова говорих.

— Не мога да повярвам, че постави Сет на заден план след Патнъм и Билиджън — отбеляза Анди по време на дискусията (само на тях двамата бяхме отделили специално внимание тази вечер). Той е по-голям и от двамата взети заедно.

— А и е изключително добър човек — отвърнах аз.

Сега, когато имах възможност да си отдъхна, не можех да спра да мисля за Сет. Имах чувството, че не бях виждала снизходителната му усмивка от векове. Всъщност никога не бях виждала тениската с надпис „Кептън енд Тенил“ 20 20 „Кептън и Тенил“ — американски поп дует от 80-те. — Бел.прев. , с която беше. Искаше ми се да изтичам при него, но се въздържах. От мое име Мади го беше помолила да участва. Това беше едно от нещата, които я помолих да свърши тази сутрин.

Говоренето приключи и накарах служителите да върнат почти всичко по местата. Оставихме само кафенето както беше и поставихме по една маса за всеки писател за раздаването на автографи. Дори не толкова известната Мади имаше почитатели. „Гласът на жените“ беше нещо като култ и май успя да спечели няколко нови фенове по време на дискусията.

Докато минавах покрай Сет, който говореше с един фен, улових погледа му и спрях. За момент и двамата се почувствахме неловко и дори амброзията не можа да ми помогне. Между нас стояха прекалено много нерешени проблеми.

— Благодаря — казах простичко. — Благодаря ти, че го правиш.

— Ами — каза той след малко, — познаваш ме. Досега не съм изпускал Изумруден литературен фест. И нямам намерение да изпускам в бъдеще.

Наближаваше време да затваряме, но нямаше вероятнст книжарницата скоро да се опразни; реших да не гоня хората, още имахме ужасно много работа. Точно тогава Уорън се появи.

Застана до мен и двамата заедно се загледахме в минаващите покрай нас.

— Защо — каза той след малко, — се чувствам като родител, който се е прибрал у дома и е хванал детето си тийнейджър да прави купон?

— Пейдж беше дублирала Билиджън и Патнъм. Стори ми се логично решение.

— И кога разбра, че ги е дублирала?

— Тази сутрин.

— Тази сутрин — повтори той. — Значи вместо да разместиш обзавеждането на първия етаж и просто да организираш успоредно раздаването на автографи, реши за по-малко от един ден да спретнеш звездно соаре с мащабна реклама и повече хора, отколкото може да побере книжарницата?