Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Много се радвам, че се отби — казах й аз, топлина се процеждаше през всяка моя пора. Поканих я да влезе сякаш живеех в тази къща. Като се има предвид колко често се виждахме, съвсем спокойно можех и да живея там. — Моля те, влез. Да ти предложа нещо за пиене?

За пръв път хванах Дана неподготвена. Не бях онази Табита, която познаваше и не знаеше какво да прави.

Бастиен беше в кухнята, невидим, предизвикателно скръстил ръце на гърдите си. Намигнах му и се обърнах към Дана.

— Мич излезе за малко, ако ти трябва за нещо.

— О, няма проблем. Мога да… почакам…

Изглежда беше нервна, защото този път аз контролирах ситуацията. Налях и на двете ни студен чай и седнахме на масата. Подех разговор за това кой какво е правил и й разказах за невероятното благотворително събитие, на което съм била в една книжарница в центъра. Дана си възвърна самообладанието и отново стана спокойна и уравновесена. Ако се изключи тесногръдието й, жената можеше да води приличен разговор и ние си паснахме. Жалко, че не използваше интелигентността си за по-полезни неща, помислих си аз.

Докато говорехме за това-онова, решението на проблема с Дана ме осени — беше толкова очевидно. Не знам дали амброзията помогна, но не можех да повярвам колко слепи сме били. Как е възможно да не усетим какво й има? Що за експерти по съблазняването бяхме? Бастиен беше прав. Дана беше загубена кауза.

За него.

— Дана — прекъснах я аз по много нетипичен за Табита начин, — наистина се радвам, че дойде тази вечер, защото исках да те питам нещо.

Тя се задави с чая.

— Да?

Подпрях лакти на масата и облегнах брадичка на ръцете си, така че да я гледам право в очите.

— Преди време каза, че между вас с Бил няма нищо романтично и че това не те интересува. Знаеш ли какво? Не ти вярвам. Мисля, че романтиката ти липсва. Мисля, че жадуваш за нея. Само че не с него.

Лицето на Дана пребледня и тя ококори очи. Бастиен беше наблизо и изглеждаше по същия начин. На този етап обаче нямахме какво да губим.

— Права ли съм? — наведох се към нея. — Нещо липсва, нали? А и лъжеш, че не знаеш какво е секси. Знаеш. Знаеш какво те възбужда и го искаш. Искаш го толкова силно, че почти усещаш вкуса му.

Кълна се, игла да беше паднала, щеше да се чуе. Дана отчаяно се опитваше да контролира дишането си и ме гледаше втренчено, сякаш щях да изчезна, ако мигнеше.

— Да — отвърна накрая тя дрезгаво. — Беше права за много неща. Например че не можем да избираме кого да харесваме. И да… Мисля, че и двете знаем за какво говоря, Табита. — Частица от старата й самоувереност започна да се завръща. — Отначало не бях сигурна. Човек трудно може да те разбере. После обаче видях колко неловки са отношенията ти с приятеля ти; не искаше да говориш за него и каза, че не те привлича. Тогава разбрах. Шоуто с оскъдното бельо, което облече пред мен, ме убеди. Беше невероятна. Не можех да спра да мисля за това. Вече те бях виждала гола в джакузито и ми беше достатъчно трудно. Трябваше пак да те видя гола. После, докато разговаряхме, осъзнах, че си и интелигентна. Ето тази вечер например. — Пое си дълбоко и накъсано въздух и сложи ръка върху моята, пръстите й бавно затанцуваха по кожата ми. — Права си. Наистина искам нещо. Искам го толкова силно, че почти усещам вкуса му. Знам, че е грешно. Знам, че е неморално, но не мога да се променя. Не мога да избирам кого да харесвам. Не мога да спра да те желая.

Ясно защо Бастиен не постигна никакъв успех. Дана искаше мен. Може би от момента, в който излязох от басейна с оскъдния бански. Вгледах се в нея и се замислих за всички ужасни неща, които организацията й беше направила. Замислих се и за Бастиен, когото някакъв демон щеше да измъчва. Понякога да си безсмъртен не е благословия. Сега можех да го спася от тази съдба и да отмъстя на КЗСЦ.

Усмихнах се на Дана и оставих езика на тялото ми да говори вместо мен, докато напрежението се покачваше. Признавам, бях малко изненадана, че е тълкувала предходните ни срещи като свалки от моя страна, но това нямаше значение. Невидимият инкуб беше изчезнал от стаята някъде около „Трябваше пак да те видя гола“. Сега се върна с видеокамера. Възползва се от добре обмисленото ми мълчание и размаха бясно камерата с ликуващо изражение.

Имах силата да променя всичко. Силата да постигна това, за което Бастиен се бореше. Да го спася и да унижа КЗСЦ. Само ако успеех да довърша нещата докрай. Днес амброзията беше доказала, че най-силната ми страна е импровизацията и организирането, способността да върша много неща едновременно и да решавам проблеми. Беше чудесно. Накара ме да се чувствам по-добре, отколкото се чувствах от известно време насам. Може би това ми помогна да осъзная и истината за Дана. Ами предишните ми размишления за амброзията? По отношение на секса? Бяха ли сексуалните ми умения моя силна черта? И тях ли беше подсилила амброзията? Можех ли да побъркам мъж (или жена) в леглото? Като гледах Дана и вече явната й похот, отговорът стана очевиден. Разсмях се похотливо и уверено отметнах косата от лицето си.