Ришел Мийд - Сънят на сукубата

— Само веднъж.

— Тогава сигурно не значи нищо, малката.

Обърнах се към вратата.

— Е, благодаря за „помощта“.

Данте бързо дойде до мен и ме хвана за ръката.

— Хей, чакай. Искаш ли нещо за пиене?

— Аз… какво?

— Ще рискувам да ядосам тълпите от клиенти и да затворя за един ден. На ъгъла има чудесен бар. Предлагат наливна будвайзер само за долар чашата, ако уцелим намаленията. Аз черпя.

Разсмях се. Не знаех кое е по-абсурдно — идеята да изляза с него или мисълта да пия будвайзер. Привлекателната му външност не можеше да компенсира странния му характер.

— Съжалявам. Имам приятел.

— Аз не искам да ти ставам приятел. Стига ми малко евтин секс.

Срещнах погледа му. Очите му бяха сиви, подобни на очите на Картър, само че без сребристия оттенък. Мислех, че се шегува, но макар и да продължаваше да се усмихва, изглеждаше абсолютно сериозен.

— От къде на къде ти хрумна, че бих правила евтин секс с теб? Толкова ли лесна изглеждам?

— Твърдиш, че си сукуба. Подразбира се, че си лесна. А и без крилете на прилеп и огнените очи си много сладка.

— Не се ли притесняваш за душата си? — Дори и да беше толкова лош, колкото Ерик намекна (а аз не бях убедена в това) Данте щеше да пострада, ако спеше с мен. Така беше с всички смъртни. Разбира се, познавах много мъже (и добри, и лоши), които бяха готови да рискуват душите си за единия секс.

— Не. Душата ми вече си е заминала. Просто искам да се забавлявам. Виж, може да си спестим бирата и да действаме. Винаги съм искал да го направя на масата.

— Не мога да повярвам, мамка му! — Отворих вратата.

— Хайде! — примоли ми се той. — Много съм добър. Може би гаджето ти не го бива в леглото и натрупаният стрес е изцедил цялата ти енергия.

— Това е невъзможно. Ние не правим секс.

Настъпи тишина, после Данте отметна глава назад и се разсмя.

— Да ти е хрумвало, че може би точно в това е проблемът? Очевидно съдомиялната е метафора за скапания ти сексуален живот и затова трябва да миеш чиниите „на ръка“.

Тръгнах към книжарницата, където ме уважаваха поне малко. Само какъв експерт по сънищата се оказа Данте! Вече знаех защо Ерик не го харесваше. А и се зачудих дали не са прави всички. Може би подсъзнателно сама бях изчерпала енергията си. Може би сънят беше просто сън.

Почти бях пристигнала, когато телефонът ми звънна.

— Госпожица Кинкейд? — попита приятен женски глас. — Аз съм Карън от Съюза на децата на Сиатъл. Обаждам се да потвърдите участието си на търга тази седмица.

— Моля?

Последва пауза.

— Благотворителната ни инициатива, търг за среща с жени, с цел набиране на средства за съюза.

Все още нищо не разбирах.

— Каузата изглежда добра, но нямам представа за какво говорите.

Чух как запрелиства някакви листа.

— Записаха ви като доброволец.

— За какво? За да бъда продадена на търг?

— Да. Очевидно… А, ето. Името ви е записано от доктор Мичел.

Въздъхнах.

— Ще ви се обадя по-късно. — Затворих и набрах номера на Хю. — Доктор Мичел, записал си ме за участие в търг?

— Не е много по-различно от това, което обикновено правиш — изтъкна той. — А и е за благотворителност.

— Очаквам Питър и Коди да тръбят: „Мир на Земята! Нека доброто да ръководи хората!“, но не и ти. На теб не ти пука за децата.

— Пука ми за директорката на съюза — каза Хю. — Много готина мацка. Ако успея да й намеря няколко първокласни кандидатки, може би ще успея да я вкарам в леглото си.

— Използваш благотворително набиране на средства за деца, за да стимулираш сексуалния си живот? Това е ужасно. Защо не записа Тоуни? Тя най-много от всички се нуждае от среща с мъж.

— Какво? Исусе Христе! Би било катастрофа. Опитваме се да съберем пари. Ти да не мразиш децата?

— Не, но нямам време. Ще им напиша чек.

Прекъснах възраженията му като затворих и завих по „Куин Ан Авеню“. Бях подранила за смяната си и реших да мина през вкъщи, за да си взема ябълка и блокче мюсли десерт. Последния път в работата бях толкова заета, че пропуснах обедната си почивка. Реших този път да отида подготвена. Бях безсмъртна и не можех да умра от глад, но се чувствах замаяна и слаба.

По средата на коридора към апартамента ми ме заля шокова вълна от кристална доброта. Ангелски аури. Отворих входната врата и видях цялата банда: Картър, Ясмин, Уитни, Джоел и Винсент. Никой не каза нищо, всички ме гледаха в очакване. Ангелите ме бяха усетили преди аз да усетя тях. Всички седяха в дневната, бяха се разположили небрежно на дивана и на столовете ми, сякаш не бяха воини на Рая. Е, не всички изглеждаха така. Джоел се държеше сковано и официално, както когато се запознахме.