Ришел Мийд - Сънят на сукубата

— „Но“ какво?

— Познавам един човек, който може да ви помогне. Той е специалист по сънищата.

— Кой? — Прозвуча ми обещаващо.

На Ерик му отне доста време да отговори. Когато отвори уста, сякаш не му се искаше да продължи.

— Някой, който спокойно може да принадлежи на вашите редици. Казва се Данте Мориарти.

Засмях се.

— Това не може да е истинското му име.

— Не е, но съм сигурен, че имповете и демоните ще го познаят, под което и да е име. Той е мошеник… освен всичко останало. И се мисли за магьосник.

— Познавам много продажни хора — изтъкнах. — Това не ме притеснява.

— Така е — съгласи се Ерик. Изглеждаше притеснен, което ме обърка. Въпреки че самият той не беше лош, се срещаше с мен и подобните на мен, без да му мигне окото. Запитах се какво чак толкова го тревожеше у този човек. — Ще ви дам адреса му.

Той затърси визитка на Данте, а през това време аз започнах да разглеждам магазина, а Сет отиде да ползва тоалетната отзад. Старият магазинер ми подаде визитката, която намери.

— Господин Мортенсен много ми харесва.

— Да, и на мен.

— Знам. Личи си.

Вдигнах поглед от една витрина с гривни в очакване да продължи.

— Говорите и се движите един около друг по начин, който едва ли осъзнавате. Държите се както обикновено се държат влюбени… но има и нещо друго. Усещате се един друг, дори и когато не сте заедно. Във въздуха между вас има огън.

Не знаех какво да отговоря. Прозвуча хубаво, но и малко страховито.

— Никога не съм срещал друг от вашия вид, който да прилича на вас, госпожице Кинкейд. — Той се поколеба и в обикновено мъдрото му и компетентно изражение се промъкна съмнение. Рядко го виждах такъв. — Нямам представа как ще се развият нещата.

Тогава Сет дойде и усети, че прекъсва нещо. Погледна към пас, а аз поставих успокоително ръката си в неговата.

— Ще тръгваме ли?

— Разбира се.

Разгледах набързо останалите бижута, без да забелязвам почти нищо. Изведнъж осъзнах какво гледам и се наведох над една от кутиите.

— Ерик, откъде взе тези?

— А, да — рече той. — Византийските пръстени. Майсторът е същият, който направи колието ви със символа анкх.

— Този бижутер има истински усет към историческите детайли. Много приличат на оригинали.

Той заобиколи щанда и вдигна кутията с пръстените. Взех единия. Беше обикновена златна халка. Вместо скъпоценен камък имаше гладка, кръгла повърхност с размерите на малка монета. Върху метала бяха гравирани гръцки букви.

— Какво означават? — попита Сет.

Опитах се да му обясня един отдавна забравен обичай.

— Молитва. Нещо като молитва за двама. Това трябва да е брачна халка.

Разгледах друг пръстен, на който бяха изобразени Исус и Девата; на трети имаше мъж и жена, застанали с лице един към друг.

— Имах пръстен, който много приличаше на този — казах тихо и го завъртях в ръцете си. Никой не каза нищо и го върнах в кутията.

По пътя за вкъщи Сет тихо попита:

— Какво стана с пръстена ти?

Загледах се през прозореца.

— Не е важно.

— Разкажи ми.

Не отговорих, а и той не настоя. Вкъщи нямаше и следа от Винсент и реших, че е на разследване с Ангелите на Чарли. Върху кухненската маса бяха разпръснати вестници — явно обичаше да е в крак със събитията. И най-вече с черната хроника. Една от статиите описваше история, която бях чула наскоро: някакъв луд убил жена си, защото имал видение, че е заедно с друг мъж. Понякога смъртните правеха ужасни неща. Добре де, през повечето време.

Сет седна на дивана и се наведе напред със събрани длани. Бях усетила промяната в настроението му, когато не му отговорих в колата.

— Тетида…

— Искаш да знаеш за пръстена.

— Пръстенът не е толкова важен. Просто… ами, и друг път съм забелязвал промяна в теб. Нещо те тормози, някакъв спомен. Но не искаш да говориш за него. Има дни, когато имам чувството, че не ми казваш нищо.

Седнах до него, без да го погледна, както той често правеше.

— Казвам ти много неща.

— Но не и за миналото си.

— Аз имам богато минало и говоря за него постоянно.

— Да… сигурно е така — той разсеяно погали ръката ми. — Но не говориш за миналото си на смъртна. За времето преди да станеш сукуба.

— И? Има ли значение? Ти си с мен сега . Познаваш човекът, който съм сега.

— Така е. Аз обичам този човек. Искам да знам какво е важно за теб. Какво те е направило такава, каквато си. Искам да знам какво те наранява, за да ти помагам.

— Не е нужно да знаеш всичко това, за да знаеш коя съм. Човешкото ми минало няма никакво значение.