Ришел Мийд - Сънят на сукубата

Прекрачих прага и звънчето звънна. Вътре беше също толкова скучно, колкото отвън. Тесен плот обикаляше едната стена. Останалата част от малкото голо помещение беше празна, с изключение на кръгла маса с червена велурена покривка, по която имаше прогорени от цигара дупки. Върху масата бе поставена кичозна кристална топка. Мястото беше скучно в сравнение с уютното приканващо магазинче на Ерик.

— Един момент — извика някой през отворената врата отзад. — Само да…

Един мъж влезе в стаята и спря, когато ме видя. Беше висок около метър и осемдесет и имаше черна, вързана на опашка коса. Двудневна брада покриваше лицето му. Носеше дънки и обикновена черна тениска. Беше около четирийсетте и много сладък. Огледа ме от глава до пети и се усмихна многозначително.

— Охо, здравей. Какво имаме тук? — той наклони глава, все още изучавайки ме. — Не си човек, това е сигурно. Демон? Не, не си достатъчно силна. Вампир? Не… не и по това време на деня.

— Аз… — спрях, изненадана, че успя да ме усети. Нямаше аура на безсмъртен, определено беше човек. Сигурно е като Ерик, помислих си. Смъртен, който усеща безсмъртния свят, но няма достатъчно умения да разгадае кой какъв е. Реших, че няма смисъл да увъртам и казах:

— Аз съм сукуба.

Той поклати глава.

— Не, не си.

— Съм.

— Не си.

Бях изненадана, че трябва да водя такъв разговор.

— Съм.

— Не. Сукубите имат огнени очи и крила на прилеп. Всички знаят това. Не носят дънки и блузи. Освен това трябва да си с по-големи гърди. Кой размер си — 75 В?

— С — отвърнах възмутено.

— Щом казваш.

— Виж, аз съм сукуба. Мога да го докажа. — Трансформирах се няколко пъти и преминах през няколко женски образа, преди да се върна към обичайния си вид. — Видя ли?

— Да ме вземат дяволите!

Имах чувството, че си играе с мен.

— Ти ли си Данте?

— Засега. — Той се приближи, стисна ръката ми и я задържа. Обърна я с дланта нагоре. — Искаш ли да ти гледам на ръка? Ще ти кажа как да промениш линиите й, за да имаш по-добро бъдеще.

Дръпнах ръката си.

— Не, благодаря. Дойдох, защото имам някои въпроси. Въпроси, на които Ерик Ланкастър мисли, че можеш да отговориш.

Усмивката на Данте изчезна. Завъртя очи и отиде до плота.

— О, той ли?

— Какво искаш да кажеш с това? Ерик ми е приятел.

Данте се облегна на плота и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Разбира се, че ти е приятел. Той е приятел с всички. Шибан бойскаут!

Ако беше зарязал префърцуненото си поведение и се беше съгласил да работим заедно, досега щяхме да сме натрупали цяло състояние.

Спомних си думите на Ерик — че Данте е мошеник и подвластен на ада. Не долавях лоши вибрации от Данте, но имаше нещо дразнещо в поведението му и преценката на Ерик ми звучеше правдоподобна.

— Ерик има определени стандарти — заявих.

Данте се засмя.

— Страхотно. Префърцунена сукуба. Голям купон.

— Виж какво, хайде просто да отговориш на въпросите ми. Няма да ти отнеме много време.

— Разбира се. Имам малко време до следващия наплив на клиенти. — Той махна с ръка към празната стая и от горчивата нотка в гласа му осъзнах, че от доста време тук не е имало „наплив на клиенти“.

— Наскоро през нощта сънувах — обясних. — А когато се събудих, бях останала без енергия.

— Ти си сукуба. Или поне така твърдиш. Това е нормално.

— Защо всички все това ми повтарят? Не е нормално. Същата нощ бях с мъж. Бях заредена с енергия, така да се каже.

— После правила ли си нещо, което би могло да изчерпи енергията ти?

И това всички ме питаха!

— Не. Просто си легнах. Но сънят… беше много странен. Не знам как да го обясня. Беше много реален. Не ми се беше случвало такова нещо.

— Какво сънува?

— Една… хм, съдомиялна.

Данте въздъхна.

— Да не ти платиха да дойдеш тук, за да ме дразниш?

Разказах му съня през стиснати зъби.

— Това ли е? — попита той, когато приключих.

— Да.

— Глупав сън.

— Знаеш ли какво означава?

— Може би трябва да поправиш съдомиялната си.

— Не е счупена!

Той се изправи.

— Съжалявам, не мога да ти помогна.

— Ерик каза, че си спец по сънищата.

— И така да е, понякога сънят си е само сън. Сигурна ли си, че не искаш да ти гледам на ръка? Пълна глупост е, но искам да компенсирам с нещо, че си дошла чак дотук.

— Не . Искам да знам какво означава шибаният ми сън. Не може да е обикновен сън, събудих се без капка енергия.

Данте дойде до мен и отметна един паднал на лицето ми кичур.

— Не знам. Не ми даваш достатъчно информация. Колко пъти си го сънувала?