Ришел Мийд - Целуната от сянката

Еди се забърза към тях, приближи ги отстрани и удари Дмитрий по слепоочието. Ударът едва ли успя да го зашемети, но аз все пак се удивих. По време на всичките ни тренировки почти никога не бях успявала да му нанеса удар. Атаката на Еди принуди Дмитрий да пусне Камила и да се обърне с лице към новата заплаха. Завъртя се ловко, грациозен като танцьор, преди да се нахвърли срещу Еди.

Междувременно Шейн се беше справил със своя стригой и скочи напред в помощ на Еди, като нападна Дмитрий от другата страна. Гледах със стиснати юмруци, затаила дъх от възбуда, крайно заинтригувана кой ще надделее в крайна сметка. Но най-много гледах Дмитрий. Смая ме откритието, че някой толкова смъртно опасен може да бъде толкова красив. Искаше ми се да участвам в схватката, но не забравях, че трябва да следя всичко наоколо, в случай че друг „стригой“ се притече на помощ на нападателите.

Но никой повече не се появи. Шейн и Еди успешно „се справиха“ с Дмитрий. Донякъде ми стана тъжно при този резултат. Така ми се искаше Дмитрий да бъде непобедим във всичко. Райън обаче се провали, като се опита да помогне на Шейн и Еди. Дмитрий формално го „уби“, затова все пак имах повод за радост, като си казах, че Дмитрий все още е страхотен като „стригой“. Той и Емил похвалиха Шейн, задето действа толкова бързо, а Еди заради проявената съобразителност, че е групова заплаха, а не индивидуално нападение. На мен бе отредена скромна награда под формата на окуражаващо кимване заради това, че пазех гърба на Еди, докато Райън получи мъмрене, че не е опазил своя морой.

Еди и аз се усмихнахме един на друг, щастливи от високите ни оценки при първия практически изпит. Лично аз не бих възразила, ако ми беше отредена по-голяма роля, но все пак като за начало на практиката не беше зле. Получихме отлични оценки. На тръгване Дмитрий кимна одобрително с глава.

Щом цялата драма приключи, нашата четворка се разпръсна. Лиса се извърна, за да ми се усмихне през рамо за последно и дори ми изпрати шеговито послание през нашата връзка: Приятно занимание с кулинарните науки. Вместо отговор завъртях очи, но двамата с Еди вече бяха завили зад ъгъла.

„Кулинарни науки“ звучеше доста впечатляващо, но всъщност беше само едно по-засукано название за курс по готварство. Въпреки моите закачки към Кристиан, че е избрал най-тъпия учебен предмет, всъщност изпитвах известен респект към готвенето. Лично аз едва можех да кипна вода. Но все пак се различаваше доста от по-изисканите избираеми предмети като творческо писане или дебати. Не се съмнявах, че Кристиан е избрал този учебен предмет на шега, а не че някой ден ще се кандидатира за главен готвач. Поне можех да се позабавлявам, докато го наблюдавам как забърква кекс или нещо подобно. Може би дори и престилка щеше да си нахлузи.

В класната стая заварихме още трима новаци, които охраняваха поверените им морои. Помещението беше просторно и открито, с много прозорци, затова ние, четиримата пазители, първо си съставихме план да обединим усилията си и да охраняваме цялата площ. През изминалите години, докато гледах как съучениците ми се справят с практическите упражнения, винаги обръщах най-голямо внимание на ръкопашните схватки. Никога не се занимавах с видовете стратегии и тактики. Теоретично в това помещение ние четиримата трябваше да защитаваме само поверените ни морои, но ние неусетно се превъплътихме в ролята на пазители на целия клас.

Моят пост бе до вратата на противопожарния изход, извеждаща извън сградата. По една случайност тя се падаше съвсем близо до плота, на който работеше Кристиан. В този клас обикновено изпълняваха готварските рецепти по двойки, но днес броят на учениците беше нечетен. Вместо да се присъедини към някоя група. Кристиан предпочете да действа сам. Изглежда никой не беше против. Мнозина все още гледаха на него и на семейството му със същите предразсъдъци като Джеси. За мое разочарование Кристиан не приготвяше кекс.

— Какво е това? — попитах, докато го наблюдавах как измъква от хладилника купа със сурово смляно месо.

— Месо — отвърна ми той, като го тръсна върху дървената дъска за рязане.

— Зная това, идиот такъв. Питам какво месо е?

— Смляно телешко. — Той извади още един съд и после още един. — А това е говеждо. Това тук пък е свинско.

— Ти, какво, да не би да се готвиш да храниш тиранозавър?

— Само ако ти искаш. Това е за рецепта за руло Стефани.

Зяпнах го смаяно.

— С три вида месо?

— Защо да се поднася нещо, наречено руло Стефани, ако няма много месо в него?