Ришел Мийд - Целуната от сянката

Разбира се, имаше право, но аз все пак се усмихнах презрително.

— Може пък да се окаже, че си струва да рискувам. Искаш ли да проверим, а?

Точно в този момент Джеси и Ралф явно изгубиха апетит и интерес към подносите с храна. Оттеглиха се, но аз чух да мърморят нещо, което подозрително ми заприлича на „шантава кучка“.

— Шибаняци — промърморих. А след малко лицето ми светна. — О, ето ги донътите.

Взех си един с шоколадова глазура, след което двамата с Еди се втурнахме да открием нашите морои и да влезем в час. Той ми се ухили.

— Ако не те познавах по-добре, бих казал, че ти току-що защити честта на Кристиан. Той не е ли като трън в задника?

— Да — признах, докато облизвах глазурата от пръстите си. — Такъв е, само че през следващите шест седмици той ще бъде моят трън.

Започна се. Отначало първият ден от практиката по нищо не се различаваше от всеки друг учебен ден. До обяд дампирите и мороите се обучаваха в отделни класни стаи, но следобед се събираха. Кристиан имаше почти същите следобедни учебни часове, които и аз миналата година, така че все едно следвах отново моето учебно разписание. Разликата бе само в това, че вече не се обучавах. Не седях на чин, нито вършех някаква работа. Освен това ми беше доста по-неудобно да стоя в дъното на стаята през цялото време, заедно с другите новаци, които пазеха мороите. Извън сградата всичко си беше както обикновено. Мороите вървяха първи. Дампирите ги следваха като сенки.

Силно изкушение бе да разговарям със съучениците си новаци, особено докато мороите работеха заедно и общуваха помежду си. Но никой от нас не се поддаде. Напрежението и повишеният адреналин през първия ден от практиката гарантираше доброто поведение на всички ни.

След часа по биология двамата с Еди решихме да приложим специалната охранителна техника, наричана пазене по двойки. Аз бях близкият пазител и крачех редом с Лиса и Кристиан, за да се намеся моментално при необходимост. Еди играеше ролята на далечен пазител и ни следваше отзад, като оглеждаше околността за потенциални заплахи.

През останалата част от деня се придържахме към това разпределение на ролите, до края на последния за днес учебен час. Лиса целуна набързо Кристиан по бузата и аз се досетих, че се разделят.

— Вие нямате ли еднаква учебна програма? — попитах ги, обезсърчена от това откритие, когато се отдръпнах до стената в коридора заради наплива на учениците. Еди също се бе досетил, че се разделяме, спря да се оглежда и дойде при нас, за да си поговорим. Не знаех как бяха подредени учебните програми на Лиса и Кристиан за новия семестър.

Лиса видя разочарованото ми изражение и ми се усмихна съчувствено.

— Съжалявам. Ще се съберем пак след часовете, но точно сега имам час по творческо писане.

— А аз — обяви Кристиан, — имам час по кулинарни науки.

— Кулинарни науки? — извиках. — Ти си избрал кулинарни науки! Това е може би най-глупавият учебен предмет.

— Не е — възрази ми той. — Пък и дори така да е, нали това е последният ни срок.

Вместо отговор аз само простенах.

— Хайде, Роуз — засмя се Лиса. — Това е само един час. Няма да бъде чак толкова…

Замлъкна, когато в коридора настана суматоха. Един от нашите инструктори, пазителят Емил, се появи сякаш от нищото — защото играеше ролята на атакуващ стригой — и се нахвърли върху едно момиче от мороите. Завъртя я рязко, притисна я до гърдите си и оголи шията й, все едно в следващия миг ще я ухапе. Не успях да видя коя бе жертвата, зърнах само разрешената й кестенява коса, но прикрепеният към нея пазител беше Шейн Райе. Атаката го изненада — още повече че беше първата за деня, — но той се забави съвсем малко, преди да изтласка Емил настрани и да дръпне момичето в противоположната посока. Веднага след това Емил и Шейн заеха изходни позиции за ръкопашна схватка, като всеки зорко следеше какво ще направи другия. Няколко от съучениците ми наоколо се развикаха, за да окуражат Шейн.

Един от тези, които вдигаха най-голям шум, беше Райън Ейлсуърт. Толкова се бе прехласнал от схватката — особено когато Шейн извади своя сребърен кол, — че въобще не забеляза как още двама от нашите инструктори се прокрадваха към него и Камила. Еди и аз се сепнахме, готови да се втурнем в атака.

— Остани с тях — извика ми Еди и се отправи към Райън и Камила, която току-що бе проумяла, че е попаднала в капан. Райън не реагира така бързо като Шейн, още повече че се озова сам срещу двама нападатели. Един от инструкторите се зае с Райън, докато другият — едва сега видях, че беше Дмитрий — сграбчи Камила. Тя изпищя, наистина изплашена. Явно за нея да попадне в обятията на Дмитрий не бе толкова вълнуващо, колкото за мен.