Ришел Мийд - Целуната от сянката

Поклатих глава невярващо.

— Не мога да повярвам, че още е само първият ми ден с теб.

Той сведе поглед надолу и се съсредоточи в това свое многомесно творение.

— Ти определено много се вживяваш във всичко това. Наистина ли ме мразиш толкова? Чух, че яко си се разкрещяла в гимнастическия салон.

— Не съм крещяла. И… въобще не те мразя — признах си.

— Но си го изкарваш на мен, защото не ти се падна да бъдеш с Лиса.

Не му отговорих. Обаче не беше далеч от истината.

— Знаеш ли — продължи той, — може би не е лоша идеята да се пробваш да пазиш някой друг.

— Зная. Същото ми каза и Дмитрий.

Кристиан премести каймата в друга купа и се зае да добавя подправките.

— Тогава за какво е целият този шум? Беликов знае какво прави. Бих се доверил на всичко, което той каже. Кофти е, че Академията ще го загуби, след като се дипломираме, но предпочитам той да е с Лиса.

— Аз също.

Кристиан замълча, вдигна глава и ме погледна в очите. И двамата се усмихнахме, развеселени от това колко сме шокирани, че сме на едно мнение. След миг той отново се зае с работата си.

— Ти също си много добра — призна той, при това без видима неохота. — Ако се съди по начина, по който се справи…

Не довърши мисълта си, но много добре знаех за какво говореше. За Споукан. Кристиан не беше до мен, когато убих стригоите, но много ми помогна да се освободя от белезниците. Тогава двамата с него действахме като екип, той използва магията с огъня и ми помогна да надвия похитителите. Тогава действахме заедно, забравили всякаква враждебност.

— Предполагам, че двамата можем да се занимаваме с нещо по-добро, вместо да се караме през цялото време — отроних замислено аз. Като например тревогите ми за съдебния процес срещу Виктор Дашков, осъзнах. За миг се поколебах дали да споделя с Кристиан това, което бях научила. В онази нощ миналата есен той също взе участие в преследването на Виктор, но накрая реших да не му казвам още. Лиса първа трябваше да научи.

— Да — кимна Кристиан, без да подозира какво си мислех. — Дали ти харесва, или не, в крайна сметка двамата с теб не сме кой знае колко различни. Искам да кажа, че аз съм по-умен и донякъде по-забавен, но в края на краищата и двамата искаме Лиса да е в безопасност. — Поколеба се за миг, преди да продължи. — Знаеш ли… аз няма да ти я отнема. Не мога. И никой друг не може, поне докато имате онази връзка.

Бях изненада, че зачекна тази тема. Съвсем честно казано, подозирах, че имаше две основни причини, за да се караме. Първата беше, че и двамата бяхме личности, които обичаха да спорят и постоянно се замесвахме в кавги. Втората причина — по-важната — беше, че двамата се ревнувахме един друг заради близостта ни с Лиса. Но както той каза, всъщност се ръководехме от еднакви мотиви. Бяхме загрижени за нея.

— Ти пък не си мисли, че нашата връзка ще ви раздели — успокоих го аз. Знаех, че това го безпокоеше. Как можеш да се настроиш романтично към някого, докато той или тя е мислено свързан с друга личност, макар тази трета личност да е близък приятел… — Тя те харесва много. — Не можах да се насиля да кажа „обича“. — В сърцето й има специално отделно място за теб.

Кристиан пъхна тавата във фурната на печката.

— Май не го казваш просто така. Имам чувството, че всеки момент ще се запрегръщаме и ще започнем да се наричаме с галени имена. — Преструваше се на отвратен от моя сантиментален изблик, но можех да се закълна, че му стана хубаво, когато му казах колко много го харесва Лиса.

— Аз вече съм ти измислила прякор, но не е за пред хората.

— Аха — засмя се той с щастлив вид. — Това е Роуз, която познавам.

Отиде да поговори с някакъв друг свой приятел, докато рулото се печеше във фурната. Вратата, до която пазех, беше уязвима позиция и въобще не биваше да разговарям с когото и да било, дори и целият останал клас да си бъбреше. Видях в другия край на помещението Джеси и Ралф да готвят нещо заедно. Също като Кристиан те бяха избрали този учебен предмет, понеже изискваше най-слабо мисловно усилие.

Нямаше никакви атаки, но един пазител, Дъстин му беше името, приближи, за да провери как пазим постовете си. Стоеше до мен точно когато на Джеси му щукна да се шляе из стаята. Отначало си помислих, че е чисто съвпадение — докато Джеси не заговори:

— Взимам назад онова, което ти казах преди малко, Роуз. Ти не си разстроена заради Лиса или Кристиан. Ти си разстроена, защото според правилата трябва да бъдеш с някой от нашия випуск, а Ейдриън Ивашков е прекалено стар. От това, което подочух, вие вече сте натрупали доста практика във взаимното опознаване на телата си.