Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

По-нататък събитията се развиха светкавично и безшумно: малките пукнатини бързо се разшириха, с невероятна скорост се сраснаха в мрежа от начупени линии и металът на вратата просто започна да изчезва без следа, като лед, който се топи на слънцето. В залата на централата нахлу поток студена зелена светлина, който поглъщаше всичко, което попадаше на пътя му. Черити зърна за миг как част от уредите от задната стена на залата изчезнаха, превърнати в сив прах. Избухваха искри и пламъци, във въздуха се разнесе мирис на озон, който почти парализираше дишането.

— Стреляйте! — изкрещя Лестър.

Черити и Фалър бяха все още вцепенени от това, което ставаше пред очите им, но Скудър не се поколеба и секунда. Той вдигна оръжието си, прицели се в центъра на зловещата зелена светлина и стреля — три, четири, пет пъти последователно. Ярките светкавици на лазера се губеха в зелената вълна, но Черити чу приглушеното ехо на експлозиите в коридора. Накрая и тя преодоля вцепенението си и вдигна оръжието, но не се наложи да стреля. Вероятно изстрелите на Скудър бяха засегнали оръдието на мороните, тъй като зелената светлина ненадейно изгасна и в същия миг се възцари зловеща тишина. Въпреки това, тя се насочи с изключителна предпазливост към вратата. Може би изстрелът на Скудър бе успял да извади оръдието от строя, но вън продължаваха да дебнат десетки мравки.

С разтуптяно сърце Черити се промъкна до вратата, облегна гръб на стената и изчака Скудър да направи същото от другата страна.

Останаха така още половин секунда, размениха бърз поглед, който бе напълно достатъчен, за да се разберат, и едновременно се хвърлиха напред в почти синхронно движение. Черити излетя със скок от вратата, претърколи се и скочи отново на крака с насочено за стрелба оръжие, докато Скудър светкавично се обърна, опрян на коляно и готов за стрелба в другата посока.

Никой от двамата не стреля.

Един от изстрелите, дадени от Скудър напосоки, бе взривил оръдието на мороните и го бе превърнал в тлееща купчина метал. Подът на коридора бе покрит с безжизнените тела на мравки, сгърчени, с протегнати крайници като умиращи паяци, някои все още потрепващи в мъчителни конвулсии.

Но не експлозията бе причина за внезапната смърт на мороните.

Черити го усети, преди да го осъзнае.

Остра болка преряза като с нож гърлото й, когато се опита да поеме дъх, а откритите части на лицето й пламнаха. Дъхът й образуваше сив облак пара.

В коридора бе настъпил неописуем студ. Дишането бе почти невъзможно в мразовития въздух Черити усети как очите й се насълзиха от студа й сълзите замръзнаха почти мигновено по лицето й. Студът проникна светкавично дори през нейния термоизолационен костюм и започна да сковава мускулите й. Вече не усещаше пръстите на ръцете и краката, едва държеше оръжието в ръце. В стоманения тунел свистеше леден вихър.

Повече инстинктивно, отколкото съзнателно, тя се изправи рязко и заотстъпва заднишком към вратата на централата. Дишаше повърхностно, през зъбите си, но въпреки това гърлото й гореше, като че ли поглъщаше разтопена лава. И Скудър не се чувстваше по-добре. Сгърченото му лице изглеждаше като посипано с пудра захар, ръцете му бяха вкочанени и едва движеше пръстите си.

Студът, настъпил мигновено във вътрешността на машината, бе причината за бързата смърт на мороните. Мъртви бяха не само мравките от групата около оръдието. Подът на дългия, тесен коридор, чиито стени бързо се покриваха с ледени кристалчета, бе осеян с черните тела на насекомите. Повечето бяха мъртви, някои все още помръдваха слабо, но не бяха в състояние нито да се изправят, нито да държат оръжие.

В централата бе чувствително по-топло, но по лицето на Фалър личеше, че и тук температурата спадаше бързо. Покривката от блестящи ледени кристали, която бе обвила пода и стените на коридора, пропълзя безшумно през прага и бавно, но неудържимо, започна да покрива като бяла плесен пода и стените на залата.

— Какво направихте?

Лестър и сега не отговори на въпроса на Черити, но за момент вдигна поглед от уредите и отправи успокоителна усмивка. Той отново приличаше на голямо дете, преоблечено като възрастен, в очите му пак блестеше същата детинска радост, но Черити не забравяше нито за миг как бе убил Филипсен — хладнокръвно, пресметливо, с логиката на машина.

— Потърсете нещо да барикадираме вратата — каза той, — преди да замръзнем.

Скудър бе готов да възрази гневно, но Черити му даде знак да замълчи. Лестър отново бе прав — сега просто нямаше време за разговори. Температурата падаше главоломно. Жестокият мраз бе смъртоносен не само за насекомите и ако сега допуснеха последните остатъци скъпоценна топлина да излетят навън, само след минути щяха да замръзнат. Скудър и Фалър започнаха да разглобяват един от големите пултове, за да заварят металната плоча като импровизирана врата на отвора. През това време Черити излезе още веднъж в коридора и се огледа. Изминала бе само минута, но промяната бе поразителна. Искрящ леден слой бе покрил като бяла броня телата на падналите морони, а от тавана и стените бяха израснали причудливи ледени образувания. Във въздуха се носеше фин снежен прах и Черити се закашля болезнено при опита да поеме дъх. Какво беше станало тук?