Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Той направи още няколко безцелни крачки, обърна се отново към изхода с намерението да напусне залата, когато подът под краката му започна отново да вибрира; в същото време проехтя нов пронизителен вой, който обаче не излизаше извън залата. Всички паяци на мига изоставиха работата си и се съсредоточиха върху една точка зад него, така че Френч също трябваше автоматично да остане неподвижен и да вдигне глава.

Това, което видя, го парализира напълно. Обзелото го вцепенение вероятно спаси живота му, тъй като в противен случай щеше да нададе вик на ужас.

Пръстенът, който само преди миг беше прост метален обръч, сега се изпълни с пулсиращ черен мрак. Това беше нещо безплътно, нереално, нещо, което не съществуваше в действителност — мракът на безкрайността, отсъствието на светлина, на материя, може би и на пространство. Нещо като че ли се раздвижи и преди разсъдъкът на Френч да го изостави окончателно, в мрака се оформи фигура и от пръстена изскочи един гигантски, ослепително бял паяк.

Френч се втренчи в съществото, обзет от още по-силен ужас. Почувствува, че този паяк е нещо различно от останалите. Това се дължеше не само на цвета. В очите му проблясваха пламъчета на обезпокоителна интелигентност, а цялата му фигура излъчваше почти физически осезаема власт.

Мракът в пръстена избледня, постепенно се показа стената зад него, в същото време престана треперенето на пода под краката му. Бялото същество пое с големи, но отмерени и спокойни крачки надолу по металната стълба пред пръстена, Френч най-после се опомни от вцепенението й бързо, колкото си позволяваше, за да не привлече вниманието на паяците, се скри зад сивия корпус на една от машините.

На Лестър бе необходим много по-малко от половин час, за да се ориентира в принципа на управлението на металохода. И без това мороните дойдоха доста по-рано. През това време бронираната врата на централата потрепери на няколко пъти под мощни удари, а на два пъти стоманата бе загрята до червено, когато мороните употребиха лъчево оръжие или специални инструменти, за да разбият вратата. Необяснимо защо, те всеки път прекратяваха опитите си малко преди металът да започне да се топи.

Черити и спътниците й съзнаваха, че кредитът, отпуснат от божеството на щастливия шанс, бе изчерпан отдавна. Рано или късно мороните щяха да намерят начин да проникнат.

Черити погледна отново Лестър, който беше наведен над пулта със съсредоточен израз на лицето и внимателно движеше лостове и въвеждаше нещо на клавиатурата, като междувременно следеше монитора, който показваше коридора. В момента се виждаха само четири-пет мравки, които с готови за стрелба оръжия охраняваха вратата, но само преди минути вън гъмжеше от морони. Вероятно бяха отишли да потърсят някакво друго средство, с което окончателно да разбият вратата. Черити предполагаше, че досега не го бяха направили по една-единствена причина — те искаха да отворят вратата, без да опустошат напълно помещението на централата.

— Колко още? — попита Скудър.

Въпросът бе отправен към Лестър. Той облиза нервно устни с върха на езика си и протегна решително ръка към някакъв странен лост. Корпусът на гигантската машина потръпна от мощни вибрации, когато премести лоста леко нагоре. Той побърза да върне лоста в изходно положение и каза:

— Мисля, че вече знам как действа. — Лестър откъсна за миг поглед от уредите, но вместо облекчение и задоволство, Черити видя в очите му дълбоко смущение. — Това нещо е толкова примитивно и същевременно гениално.

— Можете ли да го управлявате? — попита Черити.

Лестър се поколеба за миг, после кимна.

— Мисля, че да — каза той.

— Покажете ми тогава — подкани го Скудър. — Аз ще поема управлението… Вие можете междувременно да се погрижите да останалото. Лестър го изгледа въпросително и Скудър посочи опушената и изкривена врата: — Стената няма да издържи вечно. Трябва да се защитим по някакъв начин. Може би има защитни устройства — енергиен щит или оръжия.

— Има ги — отвърна Лестър, — но няма особена полза да ги търся. — Той посочи пулта зад себе си. — Доволен съм, че успях поне с това да се справя. За останалото ще ми трябват часове.

— Ще трябва да се справите за минути — каза Черити и отново погледна към малкия монитор пред себе си.

Лестър проследи погледа й, обърна се и с почти рутинно движение докосна някакъв бутон на пулта. На големия централен монитор вместо снежната буря сега се появи изгледът от коридора, същият, който досега Черити наблюдаваше на малкия монитор. Група морони тъкмо монтираха някакъв апарат върху голям метален триножник. Никой не бе виждал подобно устройство, но всички се досещаха за предназначението му.