Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Лестър изруга полугласно, превключи екрана на външно наблюдение и започна нервно да действа по уредите за управление. Корпусът на машината потрепери няколко пъти с трясък, после почувстваха как гигантският стоманен бръмбар се наклони настрана и потрепервайки, започна да прави завой.

— Какво правите? — извика тревожно Скудър и вдигна оръжието си.

Черити го спря с ръка и поклати глава.

— Остави го — каза тя. — Мисля, че той знае какво прави.

Тя се наведе отново над монитора пред себе си. Мравките продължаваха работата си с неописуема бързина. Устройството — очевидно някакво помощно оръжие — бе почти монтирано и постовете пред вратата започваха да се оттеглят.

Черити откъсна с мъка поглед от екрана и се приближи до Лестър. Лицето на младия воин блестеше от пот, погледът му бе неподвижен. Ръцете му трепереха, но се движеха бързо и прецизно. Черити имаше чувството, че от действията му личи голям опит с тази техника, въпреки че съзнанието й не допускаше подобна възможност.

— Какво мислите да правите? — попита тя.

Отговор не последва, а по изражението на лицето му личеше, че изобщо не бе чул въпроса. Черити погледна отново големия екран.

Картината бе същата. Навън продължаваше да бушува адският леден ураган, земята се клатушкаше наляво-надясно, нагоре-надолу в ритъма на гигантските крачки. На Черити й се стори, че сега машината се движи по-бързо. Имаше и някаква друга промяна, която още не можеше да определи.

— Какво правите? — попита тя.

Лестър не отговори и този път, а пръстите му продължиха да бягат по странните клавиши и уреди. Тътенът от стъпките на гиганта и сътресенията на корпуса се засилиха. Появи се лов, странен шум — приглушен, променлив вой, който напомняше шума при пускането на гигантски електродвигател.

Черити продължи да наблюдава Лестър с нарастващо безпокойство, но погледът му оставаше прикован към скалите и уредите. Тя реши, че е по-добре в момента да не отклонява вниманието му с излишни разговори.

— Черити!

С един скок тя се озова до Скудър, който сочеше монитора с картината от коридора пред вратата на централата. Мравките бяха завършили монтажа на оръдието и в горната му част проблясваха зловещи тъмнозелени светлини.

— Задръжте ги — простена Лестър. — Само за момент.

— О кей. — Скудър вдигна решително лазерната пушка. — Отворете вратата.

Черити изтръпна. Понечи да каже нещо, но Лестър вече бе натиснал някакъв бутон и откъм бронираната врата се чу пронизителният звук на миниатюрен серводвигател.

Вратата остана неподвижна.

Лестър изруга, натисна друг бутон, воят на претоварения двигател се засили, но резултат нямаше. Очевидно опитите на мороните да отворят със сила вратата бяха повредили механизма й.

Черити погледна отново екрана и се присви инстинктивно. От дулото на тежкото оръдие блесна ярка зелена светкавица и в следващата част от секундата изображението на монитора се изгуби в смущения.

— Лестър! — извика Черити. — Направете нещо!

— Точно това правя — отговори Лестър. — Трябват ми само няколко минути. Може би ще успеем.

Черити свали предпазителя на оръжието си и го насочи към вратата. Очакваше всеки миг да види разтопен метал, пукнатини в стоманената броня или други разрушения. Навън обаче явно ставаше нещо. Усещането не се поддаваше на описание — нещо като че ли запълзя по цялото й тяло, а въздухът внезапно се зареди със статично електричество. С крайчеца на окото си Черити забеляза нервните движения на Скудър и Фалър, които очевидно бяха под действието на същото усещане.

Погледът на Черити продължи да скача все по-нервно между вратата и Лестър. Вече не знаеше какво я безпокои по-силно — дали неизвестното оръжие, което мороните подготвяха вън в коридора, или свръхестествената скорост, с която пръстите на Лестър скачаха по клавишите на пулта и вършеха нещо, от което тя нямаше и най-смътна представа. За миг в съзнанието й тревожно прозвуча въпросът, кой беше в действителност този човек. Несъмнено, той не беше това, за което се представяше.

Пукотът на електрическите заряди във въздуха се усили и започна да причинява болка в ушите. Черити видя множество едва забележими тънки пукнатини по повърхността на метала на вратата и по част от стената в съседство.

— Отдръпнете се от вратата — каза Лестър. — И стреляйте, щом се отвори.

Те се подчиниха веднага. Пукнатините ставаха все по-видими и през тях започна да прониква матовозелено сияние.