Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Черити понечи да каже нещо, но Лестър й отправи отчаян знак с поглед да мълчи и се притисна плътно с гръб към стената. Черити последва примера му, още повече че в този момент машината потрепери така мощно, че тя за малко да загуби равновесие и за миг отклони вниманието си от шума на стъпките на мороните в коридора. С разширени от ужас очи тя не изпускаше Лестър от погледа си и не бе в състояние да събере мислите си. Фалър и Скудър също стояха като вкаменени, явно не по-малко шокирани от видяното.

Стъпките на мороните се приближиха до вратата, отминаха и постепенно затихнаха. Лестър предпазливо се промъкна покрай Черити, озърна се в коридора и с въздишка на облекчение се спусна от стълбата.

— Може да идвате — каза той. — Заминаха си.

Черити го последва. Коридорът бе напълно пуст, Лестър стоеше изправен и гледаше в посоката, накъдето бяха изчезнали мороните.

Когато той се обърна, Черити му нанесе изненадващ мощен удар с юмрук под брадичката, той залитна към отсрещната стена и се строполи на пода.

За миг остана замаян на колене, после несигурно се опита да се изправи и протегна ръка.

Черити скочи насреща му, сграбчи протегнатата ръка, изправи го наполовина и с рязък тласък изви ръката зад гърба му, така че той нямаше и минимален шанс за защита. В същото време обви шията му с другата си ръка и притисна главата му назад.

— Скудър! — заповяда тя. — Обезоръжи го!

— Какво значи това? — простена Лестър. Той говореше с мъка. — Какво правите?

Черити изви главата му още по-силно назад, така че той едва успяваше да си поеме дъх, докато Скудър му отне оръжието със светкавично движение и отстъпи крачка назад. Лицето му бе като от камък, но Черити прочете в очите му, че той също като нея успяваше с усилие да се овладее, за да не убие Лестър. Може би единствената причина да не го направи досега беше, че тя просто не можеше да разбере защо го бе извършил.

Тя пусна Лестър и отново му нанесе удар, който повторно го тласна срещу стената. В последния момент той овладя падането си и тромаво се извърна.

Черити извади лъчевия пистолет и го насочи заплашително към гърдите му.

— Само едно погрешно движение — каза тя тихо — и с удоволствие ще ви разстрелям, Лестър.

Младият лейтенант я зяпна с израз на пълно недоумение.

— Какво… какво правите? — заекна той. — Какво означава това? — После вдигна ръка, избърса с длан разцепената си устна и почти с упрек погледна кръвта. — Вие ме ударихте.

— Защо го направихте? — прошепна Черити. Неочаквано гласът й потрепна. Оръжието в ръката й затрепери така силно, че тя трябваше да си помогне с лявата ръка, за да го задържи неподвижно. За миг отново изпита онзи ужасяващ, почти неустоим импулс просто да натисне спусъка.

— Защо го направихте? — попита тя отново. — Защо го убихте?

Изражението на Лестър показваше, че той изобщо не разбира смисъла на въпроса й.

— Той представляваше опасност за нас — отговори той. — Щеше да издаде всички ни.

— Проклет негодник! — извика Фалър. — Ще те убия за това! Заклевам се, че няма да излезеш жив оттук!

По лицето на Лестър се четеше нарастващо изумление.

— Но аз трябваше да го направя — каза той. — Не съществуваше никакъв друг изход. Той щеше да издаде всички ни.

— Той беше ваш колега, Лестър — каза Черити тихо.

— Той се превърна в опасност за нас — възрази Лестър отново.

Черити изпита усещането, че нещо в нея се вледенява. Най-дълбоко бе потресена от факта, че Лестър влагаше в думите буквалното им значение, той мислеше точно това, което казваше. Не търсеше никакво оправдание.

— Застреляйте го! — каза Фалър. — Убийте го… или аз ще го направя!

— Може би наистина трябва да го направя — промърмори Черити. — А може би ще го направя. По-късно.

Тя направи към Лестър повелителен жест с оръжието:

— Обърнете се. Поставете ръцете си отзад.

Лестър я изгледа объркано, но после се подчини. Без да каже нито дума, Скудър застана зад него и завърза здраво ръцете му. Лицето на Лестър се изкриви от болка.

— Защо правите това? — попита той объркан. — Аз…

Скудър го зашлеви през устата с опакото на дланта. Лестър отново залитна към стената и се строполи с болезнен стон.

— Трябва да продължим — каза Черити. — Скудър… дръж го под око. Ако направи опит да избяга, застреляй го.

— Искате да мъкнем със себе си този тип! — избухна Фалър.

— Не можем да го оставим тук — отвърна Черити. — Ние също не можем да останем. — Тя кимна към вратата. — Може би вече са намерили трупа, ако не е паднал право върху главите им. Само след минути тук ще гъмжи от въоръжени мравки.