Волфганг Холбайн - Черната крепост

— Кукувиче яйце едно до две и три — произнесе той. — Всичко наред ли е?

Командирите на двата други танка, застинали в очакване в товарните помещения на двете летящи чинии отзад, потвърдиха, че всичко е наред. С лека усмивка Хартман изключи уредбата. Използваха УКВ честота, която мороните очевидно не подслушваха. Въпреки това в продължение на секунда Хартман се забавлява с мисълта колко ли щяха да си блъскат главите мороните да разберат значението на паролата, ако все пак успееха да ги прихванат.

Креслото до него изскърца, щом Нет се тръшна на мястото на помощник-командира. Хартман не отмести поглед от мониторите, но усети, че Нет го наблюдава. И в този миг стори нещо, което изненада и него самия: За кратко отдръпна дясната си ръка от контролното табло на танка, хвана тънките пръсти на Нет и ги стисна леко. Усети изненадата й, но после тя отвърна по същия начин.

През товарното помещение и танка премина нова лека вибрация и илюзията за сигурност се разпръсна така бързо, както се бе появила.

Хартман хвърли поглед към страничните монитори и се убеди, че хората му бяха заели позиция. Същевременно с бързо движение активира всички системи оръжия на „Леопард“-а с изключение на мощния рубинен лазер, чието дуло се подаваше от бронираната кула над главите им. Хартман изпитваше почти физическа болка от факта, че трябва да се откаже тъкмо от него. Той бе най-мощното оръжие на „Леопард“-а и може би единственото, с което биха имали поне минимален шанс да се противопоставят на силата, очакваща ги в крепостта.

Три тънки линии от жълта светлина, образуващи отворен надолу правоъгълник, се появиха в отсрещната стена на товарното помещение и известиха на Хартман, че товарният люк на кораба започва да се отваря. Нервността му нарасна, без обаче да оказва влияние върху съзнателните му мисли и действия.

Линиите се разшириха и оформиха широк процеп. Товарната рампа започна да пада навън изнервящо бавно. Хартман видя първо малко парче от огромно стоманено небе — таванът на халето, който очевидно се издигаше някъде твърде високо над главите им. Второто, което забеляза, бе част от отсрещната стена, а след това — черна блестяща гмеж. Едва като се вгледа по-внимателно, установи, че тя представлява невероятно струпване на огромно количество морони. За първи път осъзна колко подходящо е наименованието на извънземните, което хората бяха избрали съвсем инстинктивно. Кораб-майка или не — той се намираше във вътрешността на огромен мравуняк. Навред в огромното хале се движеха и бързаха насам-натам морони, бутаха се напред в дълги редици в колони по трима, пренасяха огромни товари тук и там или се струпваха със стотици около кацналите в халето летящи чинии, за да ги разтоварват. Сигурно са милиони на брой, помисли си ужасен Хартман. Велики Боже! А той разполагаше със седемдесет човека и три танка, за да спре огромната армия!

— Това… това е лудост! — прошепна ужасена Нет, щом погледът й попадна върху екрана.

Хартман замълча. Добре я разбираше. Кайл им бе обяснил какво ги очаква, но въпреки това гледката ги парализира за секунди. Измамното чувство за сигурност и безопасност, което ги бе обзело, откакто се намираха в танка, изчезна за миг. Там отвън имаше достатъчно воини-мравки, за да разкъсат с голи ръце трите танка.

— Лудост — прошепна отново Нет. — Мравките просто ще ни прегазят.

Погледът на Хартман се плъзна по залата. След секунда откри онова, което търсеше. На сто — сто и петдесет метра от мястото, където бяха кацнали, се издигаше огромен блок от черен като нощта материал. Над него висеше безтегловно във въздуха проблясващ пръстен от метал, в чиято вътрешност действителността преставаше да съществува. Това бе трансмитерът. Непрекъснат поток от морони се движеше нагоре по наклонените рампи, опасващи блока, и изчезваше в нищото на дематериализиращото поле. Над главите на гигантската маса от мравки висеше непрекъсната редица от летящи чинии, които също изчезваха в нищото. Те се движеха бавно, тъй като диаметърът им отговаряше приблизително на полето на рамката на трансмитера.

Рампата продължи да се спуска, застана за миг хоризонтално като излизащ от кораба стоманен език, после с тъп грохот докосна земята. Почти в същия миг по нея се покачиха първите мравки, за да започнат разтоварването.

Мороните спряха изненадани, забелязвайки танка, изпълващ почти изцяло товарното помещение на летящата чиния. Поведението им не изразяваше страх, а върховно изумление. Не им остана обаче достатъчно време, за да осъзнаят какво виждат пред очите си, защото хората на Хартман веднага откриха огън.