Волфганг Холбайн - Черната крепост

Премълча всички тези мисли и изчака безмълвно Френч да премине последен през шлюза. Когато бронираният люк отново се отвори, затвори припряно шлема на скафандъра си, промуши се в тясната камера и зачака нетърпеливо отварянето на външната врата.

Френч и тримата му спътници бяха седнали върху пречупен стоманен прът недалеч от шлюза. Едва когато доплува в безвъздушното пространство до тях, Черити забеляза, че тримата мъже бяха облекли не само импровизираните скафандри, но и маскировъчни костюми на мравки, подобни на този на Френч. Видът им я накара да потрепери, тъй като й припомни по неприятен начин къде се намира. През последните часове мислите й кръжаха единствено около адската бомба в центъра на орбиталния град, така че почти бе забравила непосредствената опасност от страна на мороните. Тя обаче бе по-голяма отпреди, защото воините мравки щяха да преследват нея и другарите й още по-ожесточено.

Достигна до стоманения носещ прът, улови се с една ръка здраво за извития метал и посочи с другата шлюза от другата страна на кратера, Френч я погледна изумен и поклати уплашено глава. Черити повтори жеста си по-енергично и понечи да се отблъсне, но с изненадващо бързо движение Френч я задържа за ръката и се наведе напред, за да докосне шлема й.

— Трябва да чакаме — каза той.

— Да чакаме? Какво?

— Паяците. Идват понякога и отварят вратата.

— А понякога не идват? — Черити поклати енергично глава. — За съжаление не разполагаме с толкова много време, Френч.

— Но никой от нас не знае как се отваря — възрази Френч.

Черити вдигна лазерния си излъчвател и се намръщи.

— В най-лошия случай с това, но мисля, че няма да се наложи. Елате!

Без да дава възможност на Френч отново да възрази, тя се оттласна и се плъзна с протегнати ръце към огромната леща пред шлюза. Удари се малко по-силно от очакваното в стената, така че за малко да бъде отхвърлена назад и отнесена. В последния момент успя да се залови за нещо. Опита се да въведе ред в мислите си и се концентрира върху непознатата конструкция. Веднага откри механизма за отваряне. Бе създаден за живи същества, чиито крайници изглеждаха съвсем различно от човешките и бе изпъстрен с неразбираеми символи и знаци. Но принципът на функциониране бе толкова прост, че на Черити й бе необходима по-малко от минута, за да го разгадае. Още около минута измина, преди в средата на лещата да се образува голям колкото юмрук отвор. Той се завъртя и започна да нараства спираловидно, докато стана достатъчно голям, за да могат да преминат.

Черити свали отново оръжието от рамото си, пъхна се в шлюза и усети как изкуствената гравитация отново обхвана тялото й и започна бавно да го тегли към пода. Почака, докато и останалите преминат през шлюза, но спря Френч, преди той да продължи нататък. С пестеливи отмерени жестове му обясни как функционира механизмът за отваряне и за всеки случай го накара да пробва.

— Може да се наложи да се върнете сам — обясни тя.

Френч изглеждаше изплашен, но се въздържа от всякакъв коментар, само кимна. Черити затвори напълно шлюза, пусна кислород в помещението и се насочи към вътрешната врата.

Френч я спря. С уверено движение отвори шлема на непривичния за него костюм и прикани другарите си да сторят същото. После насочи внезапно и без предупреждение харпуна си към Черити. Тримата му другари също вдигнаха рязко самоделните си оръжия и ги насочиха към Скудър, Гурк и Стоун.

Скудър се извъртя, смъквайки лазерното си оръжие от рамото. Същевременно се опита да изрита силно мъжа пред себе си, но не успя и в последния момент се задържа, за да не падне.

— Какво означава това? — попита Черити повече изумена, отколкото наистина изплашена.

— Вие сте наши пленници — каза Френч. С лека усмивка продължи: — Не се безпокойте. Само ще се преструваме. Ако обаче срещнем паяци, е по-добре да си помислят, че сме ви заловили.

Черити въздъхна с облекчение, но изражението на Скудър стана още по-мрачно.

— Да не си посмял още веднъж да насочиш оръжие срещу мен, нищожество! — заплашително изхриптя Скудър, пронизвайки с поглед мъжа в мравешки костюм.

— Престани, Скудър — опита се да го успокои Черити. — Те имат право.

Скудър промърмори нещо в отговор, което Черити предпочете да не се опитва да чуе. Все пак вдигна послушно ръце зад тила си и застана до нея, Гурк и Стоун. Мнимите мравки ги обкръжиха в полукръг с вдигнати оръжия.

Френч натисна някакъв бутон и отвори вътрешната врата. Блъсна ги миризмата на изгоряло. В коридора припламваха мъждиви червеникави отблясъци. Някъде в далечината се чуваха неясни шумове от битка. Подът леко вибрираше. Очевидно мороните все още бяха заети с това да се избиват помежду си.