Волфганг Холбайн - Черната крепост

Мравките, които бяха в непосредствена близост до трите летящи чинии, междувременно се бяха оттеглили. Хартман с тревога наблюдаваше, че явно бяха преодолели напълно изненадата си, защото далеч не всички морони бягаха. В средата на отдръпващата се армия от мравки започна да се надига обратна вълна от съпротива.

Хартман включи предавателя:

— Фаза две — каза той. — Начало!

Трите танка промениха курса си и се насочиха директно към огромния блок на трансмитера. Същевременно мъжете изскочиха от летящите чинии навън, хвърляйки димни и заслепяващи гранати. Зад тях, в бъркотията от сив пушек и ослепителна яркост от шлюзовете се измъкнаха дузина тъмни космати тела и се насочиха към мороните.

На Хартман не му остана време да наблюдава борбата, но въпреки това забеляза, че мравките не третират мутиралите плъхове като противници, както и гризачите не обръщат внимание на мороните. Наистина плъховете просто прегазваха мравките, ако се изпречеха на пътя им, но изобщо не се опитваха да ги нападат директно. Мороните от своя страна не стреляха по плъховете, а се концентрираха напълно върху трите танка и мъжете, изскочили от летящите чинии. След секунди мутиралите гризачи бяха изчезнали сред армията от мравки. Истинската им цел бе друга.

Хартман отново изруга, спря танка и го върна малко назад. Мороните бяха започнали да стрелят. Малките им пистолети едва ли можеха да причинят някаква вреда на стоманения колос, но „Леопард“-ът бе улучен едновременно от стотици лазерни лъчи. На Хартман му бе добре известно, че дори този танк няма да издържи на подобно постоянно натоварване.

Кайл бе казал, че трябва да издържат три, най-много пет минути. Къде, за Бога, бе тайнственото подкрепление, което им бе обещал?

Хартман погледна бегло часовника си и установи, че от началото на атаката са изминали едва две минути. Започна да се съмнява, че ще успеят да издържат цели пет минути. Погледът му потърси пръстена на трансмитера, докато ръцете му сами пробягваха по контролните пултове на танка, обсипвайки мороните последователно с шокови залпове и заслепяващи гранати. Външните говорители на „Леопард“-а издаваха пронизителен вой, който бе истинско мъчение за чувствителните уши на мороните и ги объркваше допълнително.

Потокът от мравки, изливащ се в полето на трансмитера, бе пресекнал. Все повече и повече воини оставяха товара си и се извръщаха назад, за да атакуват внезапно появилите се нападатели. Редицата от летящи чинии обаче продължаваше да изчезва с равномерно темпо в черното нищо. Приличаха на проблясващи перлени копчета, които се пъхат в тъмен илик.

В този миг, сякаш мороните бяха очаквали само неговия поглед, за да демонстрират пред него собствената му безпомощност, първият кораб се измести встрани, застина за миг и пое курс право към трите танка!

След секунди към него се присъединиха още летящи чинии. Последва внезапен ослепителен блясък. В следващия миг единият от трите танка се превърна в експлодиращ вулкан от огън и топяща се стомана.

Хартман вече не разсъждаваше, а действаше.

С едно-единствено светкавично движение откопча предпазния си колан, скочи, удари с юмрук върху контролното табло на автопилота и с другата си ръка издърпа Нет.

— Веднага навън — изрева той.

Над главите им рубиненият лазер изрева. Тъмночервеният лъч разкъса една от атакуващите летящи чинии и прогори дупка с големината на юмрук в тавана на халето, издигащ се стотина метра над тях. Оръдието на втория танк също изстреля смъртоносна светкавица. По пода се посипаха огън и нажежени до бяло парчета. В същия миг и вторият танк бе улучен и експлодира. Секунда след като Хартман и Нет се бяха измъкнали със скок от вратата на „Леопард“-а, куполът бе улучен и танкът се превърна в нажежена до бяло развалина от топяща се стомана и пламъци. Ударната и топлинната вълна изхвърлиха Хартман и Нет надалеч, изкарвайки въздуха от дробовете им.

За един кратък ужасяващ миг Хартман усети, че губи съзнание. Горещината бе непоносима. Лицето и ръцете му сякаш горяха. Не можеше да диша. Стенейки, опипа пода около себе си. В първия миг не усети нещо друго, освен горещ метал, но после докосна ръката на Нет.

Тя реагира на докосването му е изпълнен с болка стон, но тъкмо този звук окончателно проясни съзнанието на Хартман. Със сила, каквато не подозираше у себе си, се надигна на колене и ръце, хвана ръцете на Нет и я задърпа обратно към горящите развалини на „Леопард“-а. Поне за момент те можеха да им осигурят защита от яростните лазерни залпове на мороните. Очите му сълзяха. Като през кървава мъгла видя как мороните се втурнаха към тях, стреляйки непрекъснато. Огънят им не бе точен и телесните щитове абсорбираха повечето от изстрелите. Въпреки това един след друг хората му падаха поразени. Надмощието на мравките бе прекалено голямо.