Волфганг Холбайн - Черната крепост

— Това… е лудост — простена Нет. — Тези гадове… избиват се помежду си…

Лазерен лъч улучи близо до тях развалините на танка. Обсипаха ги нажежени до бяло капки разтопен метал. Хартман изкрещя от болка, но нямаше вече сила дори да вдигне ръце, за да се предпази. Всичко около него се разми, стана недействително, усети странна лекота… Осъзна, че умира, че и е станал жертва на тази безсмислена битка, в която бе повел напълно съзнателно най-добрите си хора.

С последните сили, които му бяха останали, протегна ръка, опитвайки се да докосне Нет. Искаше да почувства допира й в последния миг от своя живот.

Над него внезапно изникна огромна уродлива сянка. Яки като стомана нокти сграбчиха ръката му, отхвърлиха я настрана и се насочиха към гърлото му. Хартман се съпротивляваше отчаяно, удряйки с юмруци безчувственото лице на насекомото пред себе си. Ноктите на морона разкъсаха ръката му и Хартман се отпусна с вик на болка. Две от ужасните ръце на мравката държаха ръцете генерала, а другите две се приближиха отново към гърлото му. Този път Хартман нямаше сили да се съпротивлява.

Внезапно откъм вратата на горящия танк се появи сянка. Моронът подскочи изненадан, влачейки Хартман със себе си като кукла. Някакво тежко тяло се хвърли с мощен скок към мравката, повличайки я на пода.

Хартман падна. Съзнанието му отново бе на път да се замъгли. Единствено невероятната гледка, разкрила се пред неговите очи, му даде енергия да прогони още веднъж припадъка.

Това бе Кайл.

Костюмът му бе овъглен до неузнаваемост. Лицето, ръцете и гърбът му представляваха една-единствена рана от изгоряло. Дори мъж с неговите способности не би могъл да живее при тези обстоятелства! Той обаче не само се движеше, но имаше и сили да се пребори с огромния морон!

Мравката се изправи, опита се да отърси от себе си далеч по-дребния противник и раздра с ужасяващите си нокти незащитеното лице на Кайл.

В следващия миг воинът замръзна.

Повтори се същата невероятна гледка, която Хартман вече бе наблюдавал на мониторите в бункера. Сега обаче всичко ставаше в непосредствена близост.

Движенията на морона се забавиха. Хартман буквално можеше да види как от слабото тяло на насекомото изчезнаха всички сили и нещо във фасетните му очи угасна.

Това продължи само секунда. После в очите на воина се появи нов израз.

Кайл пусна мравката, изправи се на ръце и колене и за момент застина. Дишането му бе ускорено. Цялото му тяло трепереше, а по лицето му пробягваха спазми от болка.

Същевременно той обаче регенерираше. С широко разтворени невярващи очи Хартман наблюдаваше как ужасяващите рани на мегабоеца заздравяват, започват да се затварят. Над изгорените места се появи нова здрава кожа…

Това бе повече, отколкото можеше да понесе. Черити му бе разказала за невероятните способности на мегабоеца, но едно бе да слушаш за нещо, а друго — да го видиш. За момента изпита страх. Кайл се изправи, хвърли бърз поглед към приближаващите морони и се приближи към него и Нет. В първия миг Хартман се отдръпна от него. За момент се ужаси повече от Кайл, отколкото от всички морони заедно.

— Добре ли сте? — попита Кайл.

Хартман трепереше. Не би могъл да отговори, дори да искаше. Втренчил се бе недоумяващо в Кайл. Знаеше какво видя току-що, но нещо в него се противеше да го осъзнае.

— Съжалявам — промърмори Кайл. — Аз…

Олюля се, за момент се пребори с нов пристъп на слабост, после започна отново:

— Беше по-трудно, отколкото си представях. Можете ли да вървите?

Хартман все още не отговаряше. Дори облеклото на Кайл започна да регенерира, сякаш бе нещо живо, черпещо невероятните сили на мегабоеца. По лицето на Кайл вече не се виждаше и следа от ужасяващите изгаряния, съществували допреди миг.

Внезапно моронът, с който се бе борил Кайл, се раздвижи. Хартман нададе предупредителен вик, но Кайл дори не извърна глава, за да го погледне. Вместо това протегна ръка и помогна на Хартман и Нет да се изправят.

Насекомото също се бе изправило. Несигурно и с протегнати ръце, сякаш за да запази равновесие, то се огледа за момент объркано наоколо и се отдалечи, сякаш всичко тук вече не го засягаше.

Хартман наблюдаваше недоумяващо как се приближи към друг воин мравка, протегна ръце и го докосна по рамото. Воинът също замръзна внезапно.

— Ще се оправите ли сами? — попита Кайл. Гласът му прозвуча нервно. — Ако издържите още един момент, ще сме постигнали целта си.