Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Един безкраен, пълен с потресаващ ужас миг огромното око на чудовището наблюдаваше Черити, после кошмарното лице изчезна. Един невероятно силен удар разтърси сградата. Повторният вик на ужас на Черити потъна в трясъка на пропукващите се стени и в пронизителното, гневно свистене на чудовището.

Трусът я събори на земята. Още падайки, тя видя огромна, зигзагообразна пукнатина по цялата стена, стигаща до тавана, сви се инстинктивно и прикри с ръце главата си, когато върху й се посипаха парчета мазилка и прах.

Втори, не по-слаб удар разтърси сградата. Стената, в която беше вграден прозорецът, се срина сред огромен облак прах и изведнъж сред падащите тухли проблеснаха черно-кафява хитинова обвивка и ужасни лапи. Чудовището се придвижваше със спокойни движения право към Черити.

Чу вика на Майк, изпълзя отчаяно встрани от чудовището, което я нападаше, и се удари в решетката. Кракът на огромната мравка посегна да я удари и се размина само на сантиметър от нея.

Досами ухото й тресна изстрел и на нея й се стори, че тъпанчето й се пръска. Насекомото великан се изправи, нададе високо, сърдито изсвирване и замята главата си насам-натам. Плоското му, покрито с броня лице изведнъж се изпълни с кръв.

Чу се втори изстрел. Чудовището залитна, направи последна, мъчителна крачка и се свлече на земята.

Черити се изправи с мъка, а войникът, който я беше спасил, вече търсеше ключа от връзката, закачена на колана си, след което отключи вратата на килията й. Беше същият войник, с когото Майк беше разговарял преди няколко минути. Очите му бяха изцъклени от ужас.

— Бързо! — пъхтеше Майк. — Човече, побързай, за бога!

Войникът беше толкова притеснен, че едва успя да отключи вратата към килията на Черити. Погледът му непрекъснато се връщаше към мъртвото насекомо, сякаш се опасяваше да не го види да се изправя отново, готово за нападение. Мина почти цяла минута, преди да освободи Черити от нейния затвор.

Тя мълчаливо взе ключа от ръката му, бутна го грубо настрани и освободи и Майк.

— Оръжие! — простена Майк. — Нужно ни е оръжие. Има ли нещо такова тук?

Войникът кимна, завъртя се на пета и хукна така стремително през вратата, че Черити и Майк едва успяха да го догонят. Някъде, в непосредствена близост до тях, нещо експлодира. Цялата сграда потрепери.

Войникът разтвори един шкаф и хвърли към Майк автоматичен пистолет.

— Боеприпасите са ето тук — каза той. — А сега изчезвайте! — Обърна се, разтвори широко вратата и хукна с широки крачки към улицата.

Не можа да измине и две стъпки. Тъмна, проблясваща сянка се спусна право от небето и го погреба под себе си. Лъскавите лапи, остри като бръснач, задушиха вика му.

Майк вдигна пистолета си нагоре и натисна спусъка, но не успя да направи нищо. Ругаейки, премести лостчето на предпазителя, прицели се отново и пак натисна спусъка, но оръжието не функционираше. Чудовището бавно се изправи над убития войник и се извърна. Погледнаха ги малки безмилостни очи.

Черити с всичка сила затръшна вратата и постави резето.

— Долу! — изкрещя Майк.

Черити се подчини на секундата! Нещо се удари във вратата със силата на парен чук. Дървото се разлетя на хиляди трески, през него застъргаха и се запровираха големи като човешки пръсти, убийствени, хищни нокти.

Черити се претърколи, без да гледа, настрани, изправи се със скок отново на крака и пак отскочи, когато видя как Майк захвърля безполезното оръжие и грабва ново от вътрешността на шкафа.

Този път оръжието беше в изправност. Вратата потрепери за втори път като изпод удара на чук, когато той вдигна автомата и стреля.

Отвън долетя пронизителен, нечовешки вик, а после се чу и звукът от пукаща се рогова обвивка. Най-накрая чуха как о земята се удари някакво доста тежко тяло. Но Майк продължаваше да стреля, държеше пръста си върху спусъка, докато не изпразни окончателно пълнителя. Дори и след това продължи да стиска здраво оръжието в ръцете си.

Черити се приближи внимателно до него и го докосна по рамото. Майк подскочи като ударен. Но после я позна. Парализиращият ужас в очите му се превърна в чист страх.

— Наред ли е всичко? — попита недоверчиво Черити. Твърде добре разпознаваше признаците на началото на паниката, за да се самозалъгва. Внезапно разбра с непоколебима увереност, че Майк няма да успее. Не беше борбена натура. Беше се научил да управлява космически кораб и да стреля по ракети с помощта на лазерно оръжие, но не и да се защитава пред един оживял в реалността кошмар.