Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Тя малко се поизплаши, когато установи, че първото от трите чудовища беше отдалечено от нея на не повече от трийсет метра — само няколко крачки за колос като ездача.

Но тя не му даде възможност да ги направи.

Черити предварително беше настроила лазера си на максимална мощност. Изведнъж от дулото на мощното оръжие излетя кървавочервен сноп светлина, дебел почти колкото палец, който за хилядни от секундата я свързва с ездача и проби малка дупчица в хитиновата му броня — гигантският бръмбар направи последно сложно движение с шестте си крака и в мига, когато лазерната мълния отведнъж освободи цялата му енергия, той се взриви.

В този миг Скудър също улучи. Второто чудовище се преметна, а част от хитиновата му броня се откъсна и вулкан от черно рогово вещество, кръв и сварена плът помете четириръкото от гърба на падащото чудовище.

Черити завъртя лазера, визира последния останал ездач и отново стреля. Но този път се прицели твърде прибързано. Енергийният лъч пропусна гигантския бръмбар и се заби в склона на хълма на почти петдесет метра зад него. В почти същия миг съществото на гърба му вдигна три от четирите си ръце и се прицели в Черити с едно малко, лъскаво оръжие.

Черити отново премести пушката, но усети, че не е достатъчно бърза. Светъл, почти бял енергиен лъч проблесна в ръката на четиръкото и на два метра от нея изригна гейзер от кипяща земя и пара.

До ушите й достигна приглушен пукот. Четириръкото политна, с почти гротескно движение се наклони напред към тила на ездача и изпусна две от трите си оръжия. Онзи сподавен, някак странно приглушен пукот отново отекна и неочаквано някъде между хълмовете затрака автоматичен пистолет. Редица от малки пясъчни експлозии запълзя към бръмбара великан и изведнъж от бронята му се разхвърчаха искри. Единият от краката му се подгъна. В това време Черити най-после превъзмогна вцепенението си и също започна да стреля.

Лазерният лъч пръсна черепа на гигантското чудовище и миг по-късно отнесе ранения ездач. Въпреки това чудовището със залитане измина още двайсет-трийсет метра, докато накрая падна неподвижно настрани.

Черити въздъхна с облекчение.

— Размина се — каза тя в микрофона си. — Благодаря.

— За какво? — попита Скудър. — Не бях аз.

— Ти…?

— Ако искате да благодарите, милейди — обади се един глас зад нея — то трябва да благодарите на мен. По-точно на моите хора.

Черити потръпна за секунда, после уплашено се обърна и застина по средата на движението си.

Мъжът, който й говореше, стоеше на не повече от три метра от нея. И не беше сам. Повече от половин дузина фигури в маскировъчни костюми образуваха полукръг около нея и мотоциклета й. Бяха въоръжени — някои с автоматични пистолети, други с пушки, един дори с арбалет — но едно беше общото за всички оръжия: дулата на всички без изключение бяха насочени към Черити.

— Какво… какво трябва да означава това? — попита тя.

— Пуснете оръжието, уважаема — каза мъжът, кой го я бе заговорил. Той се усмихваше, но очите му оставаха сериозни. — Съвсем внимателно, ако обичате. А после вдигнете ръце и слезте от това нещо. Ако обичате.

Скудър дойде след по-малко от десет минути — и също не беше сам. Съдейки по сърдитото изражение на лицето му, той беше изненадан не по-малко от Черити. Надзирателите му, изглежда, не се бяха отнесли към него с любезността на мъжете, които бяха изненадали Черити. Един от тримата високи мъже, които го следваха на известно разстояние със заредени оръжия, имаше разбита долна устна, както Черити забеляза с чувство на тихо злорадство.

— Вторият от групата — доволно каза мъжът, който бе обезоръжил Черити. — Изглежда беше нещо като главатар, макар че Черити все още нямаше ни най-малка представа за какво изобщо ставаше дума при тези мъже. Може би бяха бунтовниците, които така отчаяно търсеха вече цяла седмица — но можеше и да не бъдат.

Тя хвърли бърз предупредителен поглед към Скудър, който й отвърна по същия начин. Беше разбрал.

Но за съжаление не само той.

— Вие двамата, ще ни позволите ли да участваме във вашия малък диалог? — любезно каза мъжът с автоматичния пистолет. — Не е учтиво да имате тайни от домакините си.

— Вие такива ли сте? — попита Черити. — Нашите домакини?

Тя предизвикателно огледа другия. Под всичката мръсотия и четинестата тридневна брада не можеше да се види много от лицето му, но й се струваше твърде млад за ролята, която играеше. Въпреки всичко не беше неприятно — едно много силно, въпреки младостта си много мъжествено лице с добродушни очи, които в момента изглеждаха само малко уморени.