Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— И сега, джудже? — запъхтяно попита той. — Да не би пак да си приготвил някое малко чудо?

— Стоиш пред него — отвърна Гърк. Той посочи към трансмитера. — Скачай!

— Вътре?! — Гласът на Нет беше писклив от ужас. — Не говориш сериозно!

Но Гърк говореше сериозно. И той не загуби нито секунда повече в обяснения, а изненадващо сграбчи ръката на Нет с неочаквана сила — и я повлече със себе си в трансмитера. За части от секундата телата им сякаш увиснаха в безтегловност в Нищото, после започнаха да избледняват, станаха прозрачни — и просто изчезнаха. Във вътрешността на трансмитера отново нямаше нищо друго освен лепкава празнота.

Скудър ужасено ококори очи.

— Какво… какво е това? — промърмори той. — Къде води това нещо?

Черити не отговори. Тя се завъртя и погледна към преследвача си. Мегабоецът беше стигнал до стълбите и се хвърли нагоре. Имаха само още една, може и две секунди.

Една от тези секунди тя проигра, за да подари на Скудър последна, измъчена усмивка и да потърси ръката му.

После един до друг те влязоха в трансмитера и престанаха да съществуват.

Даниел се изправи със стон. Болеше го. Главата му бучеше и сякаш го обля вълна от слабост. По лицето и ръцете му лепнеше кръв.

Дори и сега му беше трудно да повярва на това, което виждаше. Велики боже — а той съвсем сериозно се беше съмнявал в гова, коего му бяха разказвали за мегабойците!

Кайл беснееше. Беше убил повече от половината бойци още при първото нападение, но яростта му нямаше край. Неразбиращо Даниел гледаше как Кайл убиваше бойците един след друг, докато накрая и последният падна мъртъв и пътят към трансмитера беше свободен. Като се олюляваше, Кайл се запъти към петметровия сребърен пръстен, изведнъж спря и много бавно падна на колене.

Може би това беше шансът на Даниел. Даже силите на един мегабоец все някога се изчерпваха. С малко късмет и предпазливост може би щеше да успее да напусне залата, преди Кайл да го забележи и да го убие.

Сякаш прочел мислите му, в този момент Кайл вдигна глава и го погледна. Лицето му представляваше кървава маска, в която сякаш само очите бяха още живи.

— Обадете се… на бойците, Даниел — прошепна Кайл.

Даниел замръзна на мястото си. Прекалено много се страхуваше и беше твърде ужасен, за да може действително да разбере какво означаваха думите на Кайл — но усети, че вероятно всичко беше съвсем различно от това, което беше мислил до сега.

— Какво… какво казваш? — попита той.

— Костюмът… — прошепна Кайл. — Повреден. Те… не ме… познаха. Моля ви, аз… ще умра, ако те… се върнат.

Той не знае, почти истерично помисли Даниел. Нападението изобщо не е било срещу него! Кайл нямаше представа за заповедта, кояго той беше издал!

Кайл с мъка стана, стисна зъби, за да превъзмогне пронизващата болка в гърба и пое към платформата на трансмитера. Той се преви и се заклатушка насам-натам, но не падна. И нямаше и да падне, внезапно проумя Даниел. Изведнъж вече не беше сигурен дали изобщо беше възможно да бъде убит. Скоро, може би само след минути тялото на това небесно същество щеше да започне да се регенерира. И някога, не много по-късно щеше да започне да мисли.

Даниел побърза, наведе се за оръжието на един от мъртвите бойци и го скри под якето си. Страхуваше се, обаче нямаше избор.

На две крачки зад Кайл той се спря и погледна надолу към стенещия мегабоец. Ръката му докосна оръжието и се отдръпна. Пръстите му трепереха.

— Идентифицирайте ме, Даниел — изстена Кайл. — Моля ви! Капитан Леърд…

— Ти я остави да избяга — прекъсна го Даниел. Той отново посегна към лазера и този пъг пръстите му се сключиха около неудобната дръжка на оръжието. Имаше право на само един единствен изстрел.

— Ще я хвана — прошепна Кайл. — Трябва ми само… малко време, за да си почина.

— Нямаме никакво време. — Даниел посочи с ръка пръстена на трансмитера и докато Кайл проследи движението й, светкавично извади лазерното оръжие. — Защо не я последва? Беше само на няколко метра.

— Не мога да направя това — прошепна Кайл.

— Защо?

— Шаи — изстена Кайл. — Трансмитерът е построен на… Шаи. Жриците…

Даниел погледна първо трансмитера, после Кайл.

— Аз… нямам право да ходя там — изстена Кайл — това е единственото място, където… нямам право никога да се връщам. Никой мегабоец няма право.

— Заповядвам ти! — твърдо каза Даниел.

Но Кайл само леко поклати глава. Опита се да стане, но силите не му стигнаха.

— Забранено е — повтори той. — Съжалявам, но не мога… да се подчиня на заповедта Ви.