Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Нет изненадано пое дъх, а Скудър леко потрепера.

Само Гърк не реагира по никакъв начин.

— Какво… какво е това? — прошепна Нет.

Черити не отговори, но Даниел каза тихо:

— Друг свят, детето ми. Един от неизброимите светове, които са пред вас, ако бъдете разумни.

И в същия миг част от стената, пред която стояха, експлодира.

Черити чу пронизително, невероятно високо пищене и изведнъж вратата, през която самата тя беше преминала преди минути, беше разкъсана от синкав пламък.

Ударната вълна я събори. Черити падна, инстинктивно вдигна ръце над главата си и се сви на кълбо, когато над нея заваляха нажежени отломки и огън.

Стената, пред която беше стояла, се скри зад завеса от пламъци и ослепително ярка жарава. И неочаквано през огнената стена с клатушкане се появи един боец-насекомо, пламнал като факел.

И тогава…

Черити никога не можа да забрави тази картина.

Беше един мъж, но същевременно и демон, едно крещящо, олюляващо се Нещо, което противно на всякаква логика продължаваше да живее и да се движи, като мяташе с ръце ослепителни, смъртоносни мълнии. Част от дрехите и косата му горяха, а там, където трябваше да има кожа, се виждаше само червена плът, по която горяха съскащи пламъци.

Един от бойците насекоми стреля по него. Черити видя съвсем точно каклъчът улучи и прободе лявото му рамо, но мъжът дори не помръдна, а е невъобразима бързина се завъртя и с един лазерен изстрел уби насекомото.

И тогава залата се превърна в пъкъл от бляскащи мълнии. Сред жриците на Шаит избухна паника. Даниел започна да крещи заповеди и половин дузина от неговите бойци вдигнаха едновременно оръжията и стреляха по нападателя. В същото време постовете около платформата на трансмитера напуснаха местата си и се втурнаха напред.

Черити с мъка се изправи на четири крака, изпълзя малко настрани и стана. От двете й страни проблясваха дулата на лазерните пушки. Един от тънките бели лъчи улучи пода на по-малко от една педя пред нея и нажежи желязото до червено, но тя не помръдна. Стоеше като парализирана и втренчено се взираше в ревящия мъж, преминал през огнената стена. Дрехите му не бяха напълно изгорели — по разкъсаното кожено яке ясно се виждаше силуетът на стилизираното огненочервено „М“.

Беше мегабоецът.

Тя беше сигурна, че го е улучила с гамапушката, оръжие, достатъчно мощно за да стопи танк. Тя видя как мотоциклетът експлоадира и това, коего беше останало от тялото му. Но той стоеше пред нея и беше жив!

Това е невъзможно, помисли си тя, абсолютно невъзможно и невъобразимо, защото този сам, смъртно ранен мъж стоеше срещу повече от дузина от бойците на Даниел, но той отблъскваше мороните от себе си, а не обратното! Десетки лазерни оръжия стреляха по него и го улучваха отново и отново, но той продължаваше да напада и непрекъснато отвръщаше на огъня и почти всеки негов изстрел улучваше.

Черити почти закъсня да разбере, че това невероятно същество се стреми право към нея.

Скудър я сграбчи и я отмести с такава сила, че тя изкрещя от болка. Инстинктивно се опита да се отскубне, но Скудър просто блъсна ръкага й настрани и я повлече със себе си, далеч от беснеещото, горящо чудовище. Те се втурнаха нанякъде, после Скудър неочаквано направи рязък завой и пое по посока на бягащите жрици.

— Не! — изрева Гърк. — Не натам! Последвайте ме!

Джуджето скочи встрани, за да избегне изстрела от лазерното оръжие на един боец-насекомо — и с широки крачки хукна направо към платформата на трансмитера!

Бягайки, Черити се оглеждаше, докато се приближаваха към стоманения кръг. Мегабоецът беше изостанал малко и макар все още като по чудо да успяваше да устои на пъкъла от енергия и горещина, с които го засипваха мравките, изглежда, му ставаше все по-трудно; движенията му вече не бяха плавни и бързи, както допреди мигове. Но това не означаваше, че бяха бавни. Вероятно щеше да ги настигне, ако в този момент върху него не се бяха нахвърлили три мравки.

Насекомите, изглежда, най-после бяха проумели, че техните оръжия не могат да направят нищо на противника им, защото изобщо не се опитаха да стрелят, а вкопчиха нокти в него.

Мегабоецът уби и тримата. С голи ръце.

Но колкото и бърз да беше — тази схватка костваше време и това бяха точно няколкото секунди, необходими на Черити и Скудър, за да достигнат до трансмитера.

Скудър спря и най-после пусна ръката й. Той се огледа безпомощно. Изглежда, едва сега разбираше какво е направил в действителност. Намираха се точно в центъра на огромна зала, а около тях нямаше абсолютно нищо, което би могло да им послужи каго прикритие. Със смесица от отчаяние и гняв той впери поглед надолу към Гърк.