Волфганг Холбайн - Войната на паяците

Черити поиска веднага да отиде в квартирата си, но Скудър отново я задържа с недотам нежно движение.

Той посочи вляво надолу по коридора.

— Какво още има? — попита тя раздразнена.

— Искам нещо да ти покажа, в случай че ценното ти време позволява — каза той с възбуден тон.

Тя кимна безмълвно и го последва. Харис също ги следваше, макар че нито Черити, нито Скудър го бяха накарали да ги придружи. През други два коридора и по къса метална стълба стигнаха до помещение, което някога трябва да е служело за склад. Онова, което бе останало от склада, бе натрупано на безреден куп, който стигаше до тавана и изглеждаше, сякаш всеки момент ще се срути. Пред купчината имаше близо десетина ниски метални нарове, които наподобяваха онези, които бяха видели долу в камерите за дълбок сън.

Черити стоеше като парализирана и с ококорени от ужас очи гледаше шестте голи фигури, които бяха проснати на тези нарове. Бяха четирима мъже и две жени. Макар че не бяха облечени, лицата им не можеха да се разпознаят, защото бяха скрити зад шлемове със заплашителен вид, които някой бе нахлузил на главите им. Повече от десетина мравки пъргаво се суетяха насам-натам между кушетките.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Черити объркана. С няколко бързи крачки се приближи до една от кушетките и пак спря.

Картината бе странна и същевременно ужасяваща. Мъжът лежеше неподвижен на кушетката, само леко привързан, за да не се размърда по време на съня или да извади някоя от иглите, които бяха пъхнати във вените му. Върху лицето му бе легнало нещо гърбаво с дълги криви крака, които се увиваха около шията, тила и слепите очи. Съществото изглеждаше като гигантски вкаменен паяк.

Черити протегна ръка към това злокобно нещо, но не се осмели да го докосне. Вместо това се обърна и сграбчи първата мравка, която можа да достигне.

— Какво става тук? — обърна се тя заповеднически към джеърда. — Какво означава това? Какво става с тези хора?

Втренченият поглед на насекомото подсказа на Черити, че изобщо не разбира значението на думите й. Ядно освободи мравката, обърна се отново към неподвижната фигура на кушетката, сякаш искаше да свали страшната предпазна маска от лицето. Но изведнъж една тънка, бронирана хитинова ръка я улови за подлакътницата и с челична сила я върна назад. Същевременно един мъркащ компютърен глас каза:

— Не бива да правите това, капитан Леърд. Да оставим настрана факта, че можете да нараните мъжа, може да се отрази негативно и на душевната му стабилност.

Черити ядосано втренчи поглед в ръката на Киас и джеърдът я разбра и почти нервно дръпна пръстите си. Едва тогава тя се обърна и погледна мравката в лицето. Киас очевидно през цялото време е бил тук в помещението, но тя не бе го разпознала между кокалестите черни фигури. За нея мороните бяха еднакви.

— Какво правите тук? — попита. Сдържаше се с мъка.

— Губернатор Стоун ви обеща да се погрижи за подкрепление на войската ви — отговори Киас. С четирите си ръце едновременно посочи към четири различни нара, картина, която бе толкова странна, че за момент на Черити й беше трудно да следи думите му. — Това са първите доброволци. Преминават ускорен курс на вашия език, капитан Леърд. За нещастие на тази планета има десетки напълно различни местни езици. Освен това им предаваме определени основни знания за боравене с техниката и оръжията на тази военна база.

Мина известно време, докато Черити разбере подробните думи на морона. Или поне повярва, че ги е разбрала.

— Обучение ли? — попита тя учудена.

— Директен електрохимичен пренос на знания чрез заобикаляне съзнанието на обучавания — обясни Киас. — Разбирам, че картината ви плаши, но методът е отдавна утвърден и, почти безрисков. — Той повтори странния си жест. — Тези единици ще се събудят и ще разполагат със знания, за чието овладяване по традиционния начин биха им трябвали седмици, дори месеци.

— Как може такова нещо да функционира? — попита Скудър потресен.

— Вид обучение под хипноза — каза Черити, обърната към Скудър, но без да изпуска от погледа си Киас. — Тогава при нас преминаха редица тестове, за да се развие подобен опит. Идеята е практически да учиш по време на сън. — Тя пипна с крайчеца на пръстите си по слепоочието си. — Бързо и сигурно и преди всичко — без да се напрягаш.

Ако се съдеше по изражението на лицето на Скудър, изглеждаше, че това обяснение по-скоро го обърква, но отговорът му доказа, че впечатлението мами.