Джон Хокс - Златният град

Върна се при бюрото и клекна до пазача. Не се изненада, когато видя белега на дясната му ръка: за да получи работата, младият мъж се бе съгласил да носи чип „Защитна връзка“ под кожата си. Тя го хвана за краката и го повлече по коридора. Когато стигнаха първата врата, вдигна ръката му и я доближи до сензора. Нищо. Може би не беше оторизиран да влиза в тази стая. Раната на главата му оставяше кървава диря по килима, докато го влачеше към втората врата. Отново вдигна ръката му. Този път вратата се отвори.

Влезе в жилищен апартамент, който вероятно се ползваше от членове на Братството, които посещаваха Лондон. Дневната бе обзаведена с модерни мебели, по стените висяха снимки в рамки, предимно на пейзажи.

От дневната се влизаше в кухня и малка трапезария. Коридорът вляво водеше към спалня. Мая извади ножа си, отвори предпазливо вратата и надникна. Нощно шкафче. Гардероб. Легло. И Алис Чен с черните й плитки, лежащи като въжета на възглавницата.

— Тук съм — прошепна Мая. — Дойдох…

Алис отвори очи и седна в леглото.

— Не влизай, Мая! Ще се включи аларма!

Мая се огледа и видя, че във всички ъгли на стаята са монтирани камери. Четирите устройства щракаха и бръмчаха, следвайки всяко движение на детето.

— Свали си нощницата и си облечи дрехите — каза Мая. — Ще преброя до три и ще изтичаш от стаята. Ще сме преполовили стълбите, преди да реагират на алармата.

— Не. Не мога. Машината ме гледа. — Алис дръпна завивката и Мая видя дебела пластмасова гривна около глезена й. — Наричат я Гривната на свободата. Ако изляза от стаята, ще ме заболи много.

— Разбрах. Обличай се, а аз ще измисля нещо.

Когато Алис скочи от леглото и забърза към гардероба, камерите се раздвижиха. Мая се върна в дневната и извади меча и пушката. „Как да излезем оттук? И какво ще стане, ако просто изтичаме от апартамента? Не можем да се върнем при подземната река. Нивото на водата е твърде високо за детето“.

Отиде в кухнята, взе една чаша и я напълни с вода. Свари водата в микровълновата печка, хвана горещата чаша с кърпа и я понесе по коридора.

Алис беше навлякла джинси и дебела блуза. Седеше на ръба на леглото и си връзваше обувките.

— Какво ще правим, Мая?

— Стой тук. Не мърдай. Трябва да разберем какъв вид камери те следят. Машините могат да са и много умни, и много глупави едновременно.

Метна чашата в стаята и тя се търкулна по килима. Камерите моментално я прихванаха, насочиха се към нея и тихо забръмчаха, сякаш си говореха.

— Виждаш ли как камерите следят чашата? — каза Мая. — Това са инфрачервени устройства, които са настроени към топлината на тялото. Компютърната програма, която е свързана към камерите, следи в стаята непрекъснато да има един топъл предмет, горе-долу с твоите размери.

— Тогава по-добре да ме оставиш тук. Бун каза, че охраната ще залови всеки, който влезе в сградата.

— Срещала си се с Нейтан Бун?

Алис поклати глава.

— Не. Един човек, Кларънс, ми носи храната. Веднъж ми даде мобилен телефон и каза, че Бун искал да говори с мен. Той вече не командва охраната на тази сграда. Каза, че ще се опита да ми помогне, когато се върне в Лондон.

— Лъже. — Мая видя как камерите отново се обръщат към Алис. — В шкафа има ли още дрехи?

— Кларънс ми купи от магазина.

— Сложи няколко пуловера на една закачалка, нагласи ги под душа и пусни водата. Да бъде колкото се може по-гореща.

— Добре.

— Щом дрехите подгизнат, излез от банята, като ги държиш близо до себе си.

— Разбирам. Тогава камерите ще гледат топлите дрехи, а не мен.

— Надявам се…

Алис закачи два пуловера и вълнена пола на една закачалка и забърза към банята. Мая чу как водата върви по тръбите и се излива от душа. След няколко минути Алис излезе, като държеше мокрите дрехи.

— А сега какво?

Мая приготви секачите.

— Закачи закачалката на онази лампа на стената и веднага излез през вратата. Готова ли си?

— Да. Да опитаме.

Алис закачи дрехите върху лампата и с три крачки се озова до вратата. С бързи движения Мая сряза Гривната на свободата и я метна в стаята. Камерите се бяха обърнали към мокрите дрехи.

Алис впери поглед в гривната, която лежеше на килима на няколко стъпки от нея.

— Тази гривна наистина ли щеше да ме нарани?

— Да.

— Много ли?

— Не мисли повече за нея.

Алис прегърна Мая и се притисна в нея.

— Знаех си, че ще дойдеш. Пожелах си го много пъти. — Пусна я и отстъпи назад. — Извинявай, Мая. Зная, че не обичаш да те докосват.