Джон Хокс - Златният град

— А третата сграда?

— Тя е модел на хаотичната природа на реалността. Можеш да тръгнеш по едно или друго стълбище, да се изгубиш и да се върнеш там, откъдето си тръгнал.

— Все едно чувам Мая да говори за генератора си на случайни числа.

— Квантовата физика твърди, че не можеш да предскажеш положението на субатомните частици. Електронът или фотонът никога не се намират на точно определено място. Частицата си е в своеобразна суперпозиция и може да се намира на всички места едновременно. Едва когато има наблюдател, всички тези възможности колапсират в една. Това означава, че всички варианти са възможни и че има безкрайно много пътища. Ние не живеем в детерминистична вселена.

— Добре. Чудесно. Вселената е случайна и хаотична. Но това познание не променя нищо.

— Не съм съгласен, Гейбриъл. Религиите и правителствата, които следват детерминистичен модел, са причинили смъртта на стотици милиони хора. Най-странният аспект на тази скована гледна точка към историята е в това, че основателите на всяка голяма религия са вярвали в свободната воля и са правели избор в живота си. Мойсей решил да изведе народа си от Египет, Мохамед решил да проповядва в Мека, а Буда седнал под дървото бодхи. За мен един от най-важните моменти от историята със страстите Христови е, че Исус е избрал да влезе в Йерусалим и да бъде разпнат. Детерминистичният възглед се добавя от последователите след смъртта на основателя. Когато хората решат, че определен път на вярата е предопределен и неизбежен, следват омразата и нетърпимостта. Вместо да казва „Светлината е в теб, избери я“, посланието се превръща в „съгласи се с нашето тълкувание на историята или ще те убием“.

Гейбриъл се намръщи и поклати глава.

— Точно в това вярва Табулата.

— Техните възгледи са оформени от множество правителства и политически партии. Комунизмът и фашизмът, двете провалили се идеологии на двадесети век, имат детерминистичен възглед за историята. Комунизмът се смяташе за „научна“ теория, предсказваща неизбежния крах на капиталистическата система. А Адолф Хитлер е смятал, че така наречената „господарска раса“ е предопределена да владее света.

— Може и да са се провалили, но ние продължаваме да се бием помежду си.

— Хората не вярват, че имат сила. Защото са уплашени, те искат магически заклинания и тайни пароли. Нужна е храброст да приемеш последствията от свободната воля, особено негативните. Но ние не можем да решим проблемите си с наблюдателни камери и проследяващи програми.

— Член на Табулата би казал, че светът е опасно място. И че се нуждаем от пазители, които да ни защитават.

— Няма да отричам, че в Четвъртия свят има гордост, гняв и алчност. Можем да открием тези отрицателни качества в собствените си сърца и всеки ден ги виждаме у другите. Но Паноптикон е система, която автоматично приема, че всеки е виновен. Той никога няма да може да победи страха. В действителност прави хората още по-подозрителни и уплашени, защото игнорира присъщите връзки помежду ни.

— Духовните връзки ли имаш предвид?

— Винаги съм се старал да не наричам нищо „духовно“, Гейбриъл. Тази дума е много смътна и неясна. Искам да кажа, че ние наистина сме свързани помежду си и че Паноптиконът се опитва да игнорира тази реалност.

Гейбриъл се разсмя.

— Не мисля, че може да се докаже чрез физиката.

— Може би може. В университета изучавахме нещо, известно като АПР-парадокс 2 2 Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен — Б.пр. . През трийсетте години на двадесети век Айнщайн и други двама физици предложили мисловен експеримент, който трябвало да покаже нелогичността на квантовата теория. Физиците знаели, че електроните и другите субатомни частици се въртят като пумпали с ос нагоре или надолу. Често една от тези частици се сдвоява със своята противоположност, така че движенията им нагоре и надолу се нулират едно друго.

— И какъв е парадоксът?

— Тримата физици описват експеримент, при който атомът се разбива и две сдвоени частици се отдалечават една от друга със скорост, близка до тази на светлината. Ако спинът на едната частица е надолу, според квантовата теория спинът на другата трябва да е нагоре. Айнщайн пише, че било „плашещо“ да се смята, че нещо, случило се в една точка на вселената, влияе върху друга, намираща се на светлинни години от нея.

— Разбира се. Това е невъзможно.

— Може и да звучи невъзможно, но редица по-късни експерименти показват, че Айнщайн е допуснал грешка. Френски учени измерили двойка фотони на няколко километра един от друг и открили, че частиците продължават да са свързани чрез своята вълнова функция и реагират една спрямо друга. Цялата вселена е като някаква странна паяжина, свързана от тънки нишки енергия. Тези теории описват и обясняват онова, което виждаме в действителност. Стените на Паноптикона не могат да пребъдат — същността на живота ни е свободата, а не наблюдението и контролът.