Джон Каре - Вечният градинар

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Каре - Вечният градинар» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вечният градинар: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вечният градинар»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Зловещото убийство на красивата Теса Куейл, чийто обезобразен труп е открит в изоставен джип край езерото Туркана — люлката на човешкия род, — разтърсва Британската мисия в Найроби, Кения. Нейният спътник и помощник при хуманитарните акции, чернокожият д-р Блум е изчезнал безследно. Мотивите за престъплението са непонятни.
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.

Вечният градинар — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вечният градинар», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Джон льо Каре

Вечният градинар

На Ивет Пиерпаоли, която живя и умря с грижа за другите.

1.

Новината пристигна в Британската мисия в Найроби в понеделник сутринта в девет и половина. За Санди Удроу тя бе като куршум в сърцето — той я посрещна с изпъчени гърди, твърдо стиснати устни и издадена напред челюст. Стоеше прав. Поне доколкото можа да си спомни впоследствие. Стоеше прав, когато вътрешният телефон иззвъня продължително. Тъкмо бе протегнал ръка за нещо друго, но промени кривата на движението си във въздуха, вдигна слушалката от бюрото и изрече: „Удроу“. Или може би: „Тук Удроу.“ Гласът му прозвуча донякъде като лай, във всеки случай като чужд глас, неприличащ на неговия собствен, някак си заядливо и със стегнато гърло: „Тук Удроу“ — едно иначе напълно прилично име, макар и несмекчено от умалителното Санди, но той го произнесе троснато и с омраза, защото сутрешното заседание — утринната молитва, както му викаха, при шефа на мисията, или върховния комисар, точното название на длъжността според архаичната номенклатура на Форин Офис — бе насрочено точно за след трийсет минути, а Удроу, като политически съветник в същата мисия, трябваше да води заседанието пред впечатляваща група примадони, всички със свои собствени цели и претенции, които при това се бореха помежду си за изключителните права върху сърцето и благоволението на върховния комисар.

Накратко, започваше поредният противен понеделник в края на януари — най-горещото време в Найроби, време на прахоляк и безводие, на изсъхнала кафява трева и непрестанно смъдене в очите, на трептящ над паважа нажежен въздух; време, когато джакарандовите дървета, както и хората наоколо чакаха с нетърпение дъждовния сезон.

Защо стоеше прав в момента на позвъняването бе въпрос, на който така и не можа дълго след това да си отговори. По принцип по това време би трябвало да седи сгърбен зад бюрото си, да чука с пръсти по клавиатурата, да преглежда указанията от Лондон и входящата кореспонденция от съседните мисии в Африка. Вместо това Санди Удроу стоеше прав пред бюрото и извършваше някакво неопределено, но жизненоважно действие — може би изправяше снимките на жена си Глория и на двамата си синове, направени по време на миналогодишния отпуск. Мисията се издигаше върху склон, който беше в процес на бавно, но непрестанно слягане — едва забележимо, но напълно достатъчно, за да се разкривят рамките на снимките, ако бъдат оставени една събота и неделя без надзор.

Или пък тъкмо в момента пръскаше със спрей против комари някое противно местно насекомо, срещу което дори дипломатите нямаха имунитет. Само преди няколко месеца бе избухнала поредната епидемия от „найробийска слепота“ — предизвикана от някакви дребни мушички, които, ако ги смачкаш с длан и после разтъркаш очите си, предизвикваха болезнени циреи и мехури и дори пълна слепота. Та той пръскаше със спрея, когато телефонът иззвъня. Остави флакона на бюрото си и грабна слушалката — една напълно правдоподобна възможност, тъй като в останалата в съзнанието му картина фигурираше червеният флакон с инсектицида, изправен върху таблата за изходяща документация на бюрото.

— Тук Удроу — каза той, залепил плътно телефонната слушалка до ухото си.

— Ааа, Санди! Майк Милдрен на телефона. Добро утро. Сам ли си в стаята?

Лъснал от пот, двайсет и четири годишен и преждевременно затлъстял, Милдрен беше личният секретар на върховния комисар. С мекия си есекски акцент, той бе известен сред младшия персонал на мисията с женското име Милдред. Това бе първото му назначение зад граница.

„Да“, съгласи се с очевидното Удроу; той наистина бе сам в стаята. Защо ли питаше оня?

— Боя се, че възникна проблем, Санди. Да сляза ли за малко?

— Не може ли да почака за след съвещанието?

— Струва ми се, че не може да чака. Не, определено не може. — Гласът на Милдрен придоби увереност. — Става въпрос за Теса Куейл, Санди.

Удроу изведнъж се промени, той настръхна, нервите му се изопнаха. Теса.

— Какво е станало? — попита той, опитвайки се да овладее любопитството в гласа си, макар мислите му да се мятаха бясно във всички посоки. Теса! Господи, какво си забъркала пак?!

— От полицията в Найроби съобщават, че е убита — изрече Милдрен, сякаш това бе рутинно обстоятелство, което докладваше на шефа си всеки ден.

— Глупости! — сопна се Удроу, преди да си бе дал време да помисли. — Я не ставай смешен. Къде?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вечният градинар»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вечният градинар» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дмитрий Градинар - Чужое оружие
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Серый прилив
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Расправляя крылья
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Звездный патент. Сборник
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Звездный патент
Дмитрий Градинар
Савва Градинар - Сосуд Апокалипсиса
Савва Градинар
Дмитрий Градинар - Отражение тайны
Дмитрий Градинар
Отзывы о книге «Вечният градинар»

Обсуждение, отзывы о книге «Вечният градинар» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x