Джон Каре: Вечният градинар

За момент Удроу се почувства напълно смазан. Нямаше повече въпроси или може би имаше прекалено много. „Аз самият вече съм в затвора — помисли си той. — С доживотна присъда, в сила отпреди пет минути.“ Той прокара ръка пред очите си и като я свали, видя Донъхю и Шийла, които го гледаха със същите безизразни лица, както когато им каза, че Теса е мъртва.

— Кога за пръв път ти се стори, че нещо не е наред? — запита неуверено той. — Искам да кажа, ти там целогодишно ли живееш? От колко време го имаш тоя хубав хотел? Край.

— В джипа има радиостанция. Когато вози гости на хотела, с Ноуа сме се разбрали да се обажда от време на време, за да докладва, че всичко е наред. Само дето този път не се обади. Е, радиостанциите се повреждат, а и шофьорите забравят, казах си. А и да се свържеш е отегчителна работа. Трябва да спреш колата, да слезеш, да нагласиш антената. Чуваш ли ме? Край.

— Съвсем ясно. Край.

— Освен това Ноуа никога не забравя. Затова и работи за мен. Но не се обади. Нито следобеда, нито вечерта. Добре де, рекох си. Може пък да са спрели някъде, Ноуа да си е посръбнал повечко, човешко е. Същата вечер, преди да изключа радиото, се обадих за последно на охраната около разкопките. Никаква следа. На другата сутрин отидох в участъка в Лодуор да докладвам, че са ми изчезнали хора. Става въпрос за моя джип, нали така? С моя шофьор. Нямам право да уведомя полицията по радиото, трябва да се явя лично. А то е дяволски далеч, ама такъв е законът. А пък полицаите от Лодуор едни такива, услужливи, няма що. „Изчезнал ми джипът значи? Брей, лоша работа. И двама гости с него, че и шофьор? Ами защо не идеш да си ги потърсиш, викат, днес е неделя, кой ще ти работи. Трябва да се ходи на църква. Дай пари, дай кола, може да уредим нещо.“ Аз се връщам в хотела и си вдигам хората да ги търсим ние. Край.

— Кого вдигна? — Удроу усети как постепенно влиза в професионална форма.

— Две групи. Мои доверени хора, два камиона, вода, гориво, лекарства и превързочни материали, малко уиски за в случай, че се наложи да дезинфекцираме нещо. Край. — В разговора им се намеси чужда радиостанция; Волфганг им каза да се разкарат и те съвсем неочаквано го направиха. — Тука сега е адска жега, мистър Политически. Четирийсет и три градуса на сянка и гъмжи от чакали и хиени както при вас от мишки. Край.

Пауза — явно оня очакваше Удроу да заговори.

— Слушам те — каза Удроу.

— Джипът беше преобърнат на една страна. Не ме питай защо. Вратите затворени, един от прозорците отворен около пет сантиметра. Някой затворил всички врати, заключил и взел ключа със себе си. Вонята направо убийствена, не може да се опише, и то само от процепа на прозореца. Наоколо се въртят хиени, колата цяла изподраскана с нокти, на места тенекията хлътнала навътре, където зверовете се опитвали да влязат. Наоколо всичко отъпкано, явно са се въртели с часове, миризмата ги е влудила. Една хиена подушва кръв от десет километра. Ако се бяха докопали до телата, щяха да изсмучат и мозъка от костите им. Ама не са успели. Някой заключил вратата и само открехнал прозореца. И хиените полудели. Ама и ти да беше там, и ти щеше да се побъркаш. Край.

Удроу с мъка подбираше думите си.

— От полицията казват, че Ноуа бил обезглавен. Така ли е? Край.

— Така е. Много свястно момче. Близките му са полудели от мъка. Навсякъде са разпратили хора да търсят главата. Ако не я намерят, не могат да го погребат като хората и духът му ще идва да ги тормози. Край.

— А мис Абът? Край. — Пред очите му изплува страховита картина, от която стомахът му се обърна: Теса без глава.

— Не ти ли казаха?

— Не. Край.

— Гърлото й е прерязано. Край.

Картината се смени: ръката на убиеца откъсва колието и го запокитва на пода, за да не пречи на ножа. Волфганг продължи да разказва:

— Първо, викам на момчетата: „Не пипайте вратите. Вътре никой не е останал жив. Отворите ли вратите, сърдете се на себе си.“ Оставям значи една група да поддържа огъня и да охранява мястото. Останалите ги връщам в „Оазис“. Край.

— Имам въпрос. Край. — Удроу едва се държеше на краката си.

— Какъв ти е въпросът, мистър Политически? Дай да чуем. Край.

— Кой пръв отвори джипа? Край.

— Полицията. Още щом пристигнаха, моите момчета се чупиха. Никой тук не обича да се разправя с полицията. Никой не иска да го разкарват по участъците. Не и по тия места. Най-напред дойдоха полицаи от Лодуор, после пристигна хеликоптерният патрул, накрая няколко биячи от личното гестапо на Мой. Моите момчета само заключиха касата и скриха среброто, дето го нямам. Край.