Джон Хокс - Златният град

— Отлична идея. — Симон се поклони на Мая. — Ще направим бърз тест на плаваемостта и ще се върнем.

Двамата се отдалечиха и Свещеника седна до Мая.

— Имам чувството, че Алис ще получи най-бързата лодка.

— Май си прав. А Симон ще се прояви като джентълмен и ще вземе най-бавната.

Мая отпи глътка вода и се загледа към Морето. На запад слънцето клонеше към хоризонта и светлината започваше да се променя. Плиткото изкуствено езеро постепенно започна да изглежда древно и дълбоко. Лек ветрец докосна клоните над тях и сенките затанцуваха по земята.

Холис Уилсън сигурно щеше да започне да обсъжда какво ще вечерят, но Свещеника можеше да седи часове наред, без да каже нито дума. Яростта, която бе показал след смъртта на Вики, бе изчезнала, за да отстъпи място на тиха сериозност, която плашеше непознатите. „Подбрал си е подходящо име“, помисли си Мая и се запита дали приятелят й винаги ще изглежда тъжен, когато види влюбена двойка да се разхожда в парка.

— Алис каза, че имаш съобщение от Липата.

— Смятах да ти кажа. През уикенда Липата и двама от хората му отишли до Англия и направили набег в имението Уелспринг. Смятали да спасят тялото на Матю Кориган, но намерили само гроб. Според дневника сърцето на странника е престанало да бие преди около две седмици.

Мая се загледа към лебедите и се опита да не изпада в паника. Това означаваше ли, че Гейбриъл също е умрял? След инцидента в Лос Анджелис телата на двамата братя бяха отнесени на север и скрити в подземието на една църква на последователите на Джоунс в планините Сиера.

Свещеника видя страха в очите й. Докосна я по ръката и заговори успокояващо.

— Не се безпокой. Миналата седмица Томи Ву отиде до Северна Калифорния, за да се увери, че всичко е наред. Гейбриъл и Майкъл продължават да дишат. Сърцата им бият на всеки две-три минути. Това означава, че още са живи.

— Когато бях малка, баща ми често ми разказваше истории за спящия герой — рече Мая. — Винаги има някоя легендарна личност, скрита в пещера, като крал Артур в Англия или предстоятеля Йоан в Африка. Те спят, но са живи и чакат времето, когато ще се появят отново.

— Значи ще чакаме?

— Ще чакаме, но и ще насърчаваме Съпротивата.

— Ще се състезаваме! — Алис дотича до пейката и затанцува около тях. — На мен ми се падна яхтата, Мая получава катамарана, а Свещеника — военния кораб.

— А аз си избрах презокеанския лайнер — тържествено произнесе Симон. — Подобно на собственика си, той е малко тромав във водата.

Тръгнаха нагоре по пътеката. Реката започваше от мраморен фонтан, който се стичаше в задръстен с листа басейн. Пуснаха лодките във водата и загледаха как течението ги носи през тясното устие и канала. Макар лодката на Алис да изглеждаше най-бързата, и петте заседнаха на първия завой на Реката.

— Не ги бутай — каза Симон на Алис. — Нека се оправят сами.

Мая издебна момент, когато Симон не гледаше, взе една пръчка и я хвърли във водата. Арлекинският катализатор се понесе надолу към завоя и удари бойния кораб, който прилежно се блъсна в другите лодки.

Повече от това не им трябваше. Едно по едно дървените корабчета се изнизаха на завоя. Развълнуваната Алис тичаше напред-назад и ги окуражаваше с викове. Симон я следваше със сериозните си черни дрехи и усмивка на лице. Дори Свещеника беше привлечен от състезанието. Тубусът на меча му се разлюля, когато прескочи Реката.

Мая остана сама и видя всичко — слънцето, докосващо с ослепителната си светлина западния хоризонт, тримата си приятели и тъмнозеления балдахин от листа. Не се появиха никакви ангели със звънки тромпети. Но в този момент тя знаеше — с необяснима, тиха увереност, — че носи в утробата си нов пророк, нов странник.

А четирите корабчета заедно с петото продължаваха своето пътуване, спираха и се завъртаха, след което се втурнаха към Морето.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6716

Издание:

Джон Туелв Хокс. Златният град

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“, София, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Анна Балева

ISBN 978-954-655-414-7

Щуротия (ит.) — Б.пр.

Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен — Б.пр.

Победа над греха — Б. пр.