Джон Хокс - Златният град

— Аз съм странник, също като теб. Само че виждам нещата такива, каквито са.

— И това означава убиване на деца?

— Ако е нужно…

Олтарът се подпали и сухото дърво запращя. Гейбриъл погледна зад себе си и видя как огънят докосна мъртвите рози в една медна ваза. Цветята потръпнаха и се превърнаха в мънички пламъчета.

Когато се обърна, Майкъл се бе качил на една пейка и се мъчеше да се покатери на рамката на витража. Гейбриъл спринтира, сграбчи брат си и двамата паднаха на пода. Майкъл се мъчеше да се освободи с ритници и юмруци, но Гейбриъл го държеше здраво. Претърколиха се, като блъскаха пейките, и Майкъл заби лакът в гърдите на брат си. Скочи и се втурна към прозореца. Този път събра още пейки и направи импровизирана платформа.

— Можеш да си останеш тук! — изкрещя той. — Завинаги!

Една покривна греда се откъсна от стената. Въртеше се и пръскаше искри. Улучи Майкъл по рамото и го събори на пода. Той остана да лежи зашеметен няколко секунди. Падна втора греда, после трета. Майкъл опря длани в пода и се опита да се изправи, но тежестта на гредите го държеше прикован към пода.

Гейбриъл видя омразата и яростта в очите на брат си. Знаеше, че не е в състояние да спаси Майкъл, нито пък да го остави да умре тук. Седна на пода с кръстосани крака и зачака. Прие момента, прие го толкова пълно, че имаше чувството, че е намерил отговорите на всичките си въпроси. Дишай. Вдишай пак. И пред него се появи сияещо поле — безкрайно, разширяващо се, приемащо.

Двете единствени улици на градчето се срещаха на централния площад с пейките и каменен обелиск, върху който имаше кръг, триъгълник и пентаграма. Ако някой стоеше тук, щеше да стане свидетел на последните моменти на пожара, когато пламъците пръскаха прозорци и си прогаряха път през врати. Накрая сградите започнаха да се сриват, неспособни да издържат тежестта на горните етажи. Църквата с дървените колони и бели куполи рухна последна — сякаш експлодира отвътре, създавайки енергийна точка, ослепителна и мощна като ново слънце.

В апартамента им в Рим нямаше климатична инсталация, а само стари електрически вентилатори. По един се мъдреше на масичка в ъгъла на всяка от осемте стаи и Алис Чен ги бе украсила с червени и сини ленти, които пърпореха във въздуха всеки път, когато перката се завърташе.

Заради септемврийската жега се събуждаха рано сутринта. Свещеника избутваше диваните и фотьойлите в дневната и я превръщаше в гимнастически салон. След две чаши еспресо изпълняваше лицевите си опори и коремните преси на белия мраморен под, последвани от сложна серия упражнения от различни бойни изкуства. Когато приключваше със собствената си подготовка, започваше да учи Алис на карате.

Мая беше в седмия месец и й бе трудно да подскача и рита, затова седеше на постелка за йога, разтягаше мускули и даваше съвети. Завършваше сутрешната тренировка, като партнираше на Свещеника по кендо. Чувстваше се дебела и тромава, но реакциите й си оставаха все така бързи, а и знаеше множество лъжливи движения и маневри. За десетминутната сесия обикновено успяваше да блокира атаката на Свещеника и да го наръга с бамбуковия си меч.

След лека закуска излизаха и пазаруваха храна и различни неща по страничните улички край Пиаца Навона. Следобед Мая дремваше, а в апартамента идваха различни учители. Свещеника учеше италиански, а един колежанин преподаваше на Алис история, литература и математика. Липата се бе върнал в Париж. С негова помощ започваха да събират колекция фалшиви идентификационни карти и паспорти, с които можеха да пътуват навсякъде по света.

Симон Лумброзо обикновено пристигаше в седем и носеше пресни плодове или сладолед. Приготвяха вечеря в апартамента или се разхождаха по тихите вечерни улички до някой ресторант в старото еврейско гето. Персоналът глезеше Алис със специални десерти и всички питаха Мая за нейния l’arrivo bendetto — благословеното пристигане на детето й.

Мая отказваше да чете вестници и да гледа телевизия, така че Симон бе основният й източник на информация за случващото се по света. В дните след речта на Гейбриъл бяха настъпили някои промени. В Съединените щати програмата „Ангел пазител“ бе прекратена и повечето родители махнаха РЧР чиповете от телата на децата си. Няколко европейски страни отхвърлиха закона за задължителна идентификационна карта, а в Германия беше забранено да се наблюдават покупките на продукти, които не представляват заплаха.