Джон Хокс - Златният град

Паркираха на няколко преки от хотел „Ел Дорадо“ и слязоха от колата. Свещеника бе взел чаршаф от стаята на Бун и бе увил в него автомата, за да изглежда като вързоп за пране. Минаха покрай рецепцията и взеха асансьора до четвъртия етаж.

— Бун каза ли ти номера на стаята му? — попита Свещеника.

— Четиристотин и дванадесета.

— Остави на мен тая работа. Аз ще се погрижа.

Докато вървяха по коридора, Свещеника видя на пода табла за румсървис. Скри мръсните чинии под пластмасовите капаци и взе подноса с лявата си ръка, а с дясната хвана автомата.

— Почукай, Гейбриъл. После се дръпни.

Свещеника застана пред вратата, усмихнат угоднически. Млад азиатец с пистолет под мишницата отвори.

— Румсървис за господин Кориган.

— Той не е поръчвал…

Свещеника хвърли подноса и цялото му съдържание право в лицето на наемника. Мъжът политна назад и Свещеника го просна на пода с подсичащ удар, след което го удари с приклада на автомата. Гейбриъл нахълта вътре. Свещеника се увери, че няма други телохранители, след което чу двамата братя да се карат.

— Не, няма! — извика Майкъл. — Това няма да стане!

Свещеника прекоси тичешком дневната и рязко отвори вратата на спалнята. На леглото имаше куфар, на масата за закуска — чанта. Той заобиколи леглото и се закова на място.

Две тела лежаха неподвижни на пода — живи, но безжизнени, лишени от своята Светлина.

Четирите бариери от въздух, земя, огън и вода се издигаха между различните светове. За някои странници преградите бяха единствената им среща с различна реалност. Можеха да сънуват кошмар, че се давят във водовъртеж или бродят сами в пуста равнина. Изживяването можеше да е толкова ужасяващо, че никога не биха се върнали на това място. Такива странници прекарваха остатъка от живота си в страх от съня, притиснати към познатия свят около тях.

Когато отвори очи, Гейбриъл падаше през синьо небе. Брат му беше далеч преди него, тъмно петънце от гняв и желание, мъничък като светулка, прелитаща покрай катедрала. Майкъл раздвижи тялото си, стигна прохода и изчезна.

И Гейбриъл го последва, понесе се по небето към сянката.

Мрак. Когато отново отвори очи, се намираше в пустинна равнина. На земната бариера нямаше планини и каньони, а само груба червена пръст, напукана от вечната суша. Майкъл бе на километър и половина от него, коленичил на земята като изгубил равновесие атлет. Когато видя приближаващия Гейбриъл, скочи и се затича.

Двамата братя усещаха къде е скрит проходът, но Майкъл изглеждаше предпазлив и несигурен. На два пъти спря, сякаш се канеше да се изправи срещу съперника си, но после размисляше и хукваше отново. Гейбриъл ускори темпото и скъси разстоянието помежду им, но Майкъл стигна до прохода и изчезна.

Гейбриъл мина бързо през тъмнозелените води на водната бариера и внезапно се озова в пусто градче, заобиколено от мъртва гора. Това бе огнената бариера и всичко около него гореше. Ако останеше достатъчно дълго, можеше да наблюдава безкрайния цикъл на унищожение и възраждане.

От горящите дървета се издигаше плътна димна стена. Оранжеви искри и пепел се носеха из въздуха. Дву– и триетажните сгради бяха свързани с тротоар от чамови дъски и откованите скърцаха и се клатеха, докато тичаше към градската църква. Димът излизаше през ключалки и процепи за писма. Гейбриъл надзърна през един прозорец и видя горящ бръснарски стол, сякаш някакво огнено създание е седнало, за да бъде избръснато.

Стигна църквата, отвори тежката дървена врата и пристъпи вътре. Гредите горяха, по пода светеха въглени. Точно зад олтара огънят струеше нагоре по стените като проблясваща вода.

Гейбриъл тръгна по централната пътека и спря, когато видя прохода върху витража. Брат му вече беше ли прекосил? Ако бе така, можеше да се намира във всеки от шестте свята. Можеше да го търси стотици години и така и да не го намери.

Вратата изскърца на железните си панти и Майкъл влезе в църквата. Спря, когато видя Гейбриъл, и се усмихна. Дори на това място играеше ролята си на уверения по-голям брат.

— Защо стоиш тук? Влез в прохода.

— Ще остана тук с теб, Майкъл.

Майкъл пъхна ръце в джобовете си и тръгна между скамейките като турист, посещаващ не особено забележително място.

— Виждал съм целия цикъл на тази бариера. Всичко изгаря, после се появява отново.

— Зная.

— На това място няма храна. Нито вода. Трябва да прекосим и да продължим нататък.

— Това няма да стане, Майкъл. Ти си като вирус, който заразява всеки, който се доближи до теб.