Джон Хокс - Златният град

Вече е налице инфраструктурата за свят, в който нашето индивидуално его се превръща просто в пореден предмет като автомобил или телевизор. В тази система ние се превръщаме в мобилен идентификационен чип, който се движи в среда с други чипове, които се свързват и общуват помежду си. Нашите индивидуални действия са просто още данни за Машината.

Личното пространство е способността да контролираш достъпа на информация за човешкия Аз. Ясно е, че тази невидима и всепроникваща система ще унищожи всякакво лично пространство. Ще изгубим възможността да защитим своя Аз от погледа на неизвестна група хора.

И някои от вас вероятно ще се запитат: „Какво ценно има в личното пространство?“

Всички нови идеи по един или друг начин зависят от способността на ума да се уединява, от потенциала за покой и размишления. Голямата машина осигурява информация за нас и дава на властите най-различни начини да манипулират неусетно мислите ни. Всичко, което чуваме или виждаме, може да бъде оформено по такъв начин, че да създава определени нагласи. Свободната воля, или способността ни да правим истински избор по важни въпроси, се превръща в илюзия. Постепенно ни заобикалят внимателно подготвени послания, които унищожават възможността да вземаме свои решения.

Свободата на мисълта не е единствената ценност, срещу която е насочена културата на наблюдението. Голямата машина дава на властите и властта да контролират действията ни. В началото на своето послание казах, че идеологиите са мъртви. В същото време обаче се появи нов вид гибелен национализъм наред с разпространението на религиозния фундаментализъм. И двете групи искат да използват тази нова технология, за да контролират гражданите си.

Същата опасност съществува и при демокрациите. Много избрани лидери желаят да ограничат свободата, защото това изглежда по-ефективно или просто защото го могат. Вместо да контролират технологията, те й служат. Ден след ден Машината придобива все по-голяма власт над създателите си.

Някои от вас са видели ясно бъдещето. На тези хора им се струва, че сме затворени в гигантски мол, уплашени, но криещи страха си, вървящи от магазин на магазин и мъкнещи предмети, купени по някаква — вече забравена — причина. На мониторите се появяват и изчезват знаменитости, музиката не спира да свири.

Когато хората вярват, че нямат реална власт, единственият им избор остава какво да консумират. Непрекъснатото наблягане върху купуването в нашето общество няма нищо общо със загубата на морал. Ние се чувстваме силни, когато купуваме нещо, затова лесно можем да бъдем манипулирани да купуваме още повече.

В това обръщение говорих за свободата, но за мнозина от нас тази дума е изгубила смисъла си. Лицата от телевизионния екран използват думата свобода като оправдание за войни и разширяване на Голямата машина. Думата „свобода“ се използва за продаване на самолетни билети и косачки на трева.

Свободата е способността да мислим, да действаме и да изразяваме становищата си. В едно свободно общество правата ни се уважават, стига да не вредят на другите. Политическа система, която позволява свобода, е силна, независимо как гледате на човечеството.

Ако смятате, че човечеството е алчно, жестоко и нетолерантно, то свободната мисъл издига лоши лидери и корумпирани институции.

Ако гледате на човечеството положително, можете да видите как свободата позволява нови идеи и технологични иновации. Религиозните и политическите диктатури изостават назад като стар камион, бълващ зловония. Цялата страна не може да обърне в нова посока, когато нещата започнат да се променят.

Голямата машина ни води към свят, в който свободните мисли и тяхното изразяване стават трудни, а понякога и невъзможни. И политиката на страха дава на нашите лидери оправдание за още по-голям контрол…

И понякога заплахата е преувеличена или дори фалшива. Тук, в Калифорния, фондацията „Евъргрийн“ стана причина четиринадесет деца да изчезнат. Ето, показвам ви снимките им. Но децата са живи и в безопасност и тяхната история ще потвърди думите ми. Разбира се, съществуват и истински терористи и ние трябва да се защитаваме от тях. Но инцидентът с антракс в Токио, бомбените атаки в Париж и отровената храна в Австралия са събития, предизвикани преднамерено за установяване на постоянна система за контролиране. Погледнете зад завесите и се запитайте — кой всъщност има полза от тези промени?