Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Тези неща са уредени по-добре във Франция — каза той на губернатора. — Последният път, когато ме екзекутираха…

Йейл изрази пред свещеника своето сърдечно отношение към Талия Дръмънд.

— Момиче за милиони. Предполагам, че ще се омъжи за младия Бирдмор — голям щастливец е. Аз лично не се интересувам много от жени и смятам, че дължа успехите си именно на това. Но ако трябваше да се оженя, то мисля, щеше да бъде за човек като Талия.

Йейл харесваше свещеника, тъй като падрето беше много човечен и умееше да разказва интересно за хора и места по света, в много от които Йейл беше ходил.

Една сива мартенска утрин в килията му влезе човек и завърза ръцете му.

Йейл го погледна през рамо.

— Чували ли сте някога за мосю Палион? Той ви беше колега.

Палачът не отговори, тъй като вероятно му беше забранено да обсъжда със затворниците други неща, освен прошката за делото, което му предстоеше да извърши.

— Трябва да научите нещо за Палион — каза Йейл — и да се поучите от примера му. Не пийте никога. Мен пиенето ме погуби. Ако не беше то, нямаше да бъда тука.

Тази негова самонадеяност го запази весел през целия път към ешафода. Палачът му нахлузи примката и покри лицето му с кърпа. След това посегна към стоманената ръчка.

— Надявам се, че въжето няма да се скъса — каза Дерик Йейл.

Това бяха последните думи на Червения кръг.

Edgar Wallace

The Crimson circle, 1922

Издание:

Едгар Уолъс. Червеният кръг

Hodder & Stoughton London, 1922

Художник Стефан Илиев Груев

Редактор Марин Гинев

Технически редактор Венцислав Лозанов

Коректор Виолета Андреева

Формат 32/84/108

Печатни коли 13

Тираж 100080

Излязла от печат на 30. XI. 1990г.

Цена 4.18 лв.

Печат ДП „Балкан“ София

„Бизнес & Стил“, 1990

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35868

Последна корекция: 14 октомври 2015 в 09:49

Мулен гри (фр.) — Сивата воденица. — Б.пр.

Желана личност (лат.). — Б.пр.