Том Кланси - Червеният заек

Всичко в тази книга е плод на въображението на автора. Имената, героите, местата и събитията също са измислени или са използвани фиктивно. Всяка прилика с реални лица, живи или мъртви, с бизнес организации или ведомства е съвпадение.

Най-трудното от всичко според Джак щеше да е шофирането. Вече беше купил ягуар — не биваше да забравя, че тук го произнасяха джагуа, — но и двата пъти, когато тръгна към него в автокъщата, се насочи към лявата, вместо към дясната предна врата. Търговецът не му се присмя, но Райън забеляза, че сподави усмивката си. Добре поне, че не сбърка да се качи на седалката до шофьорското място, та наистина да се покаже като задник. Постоянно трябваше да си напомня, че „дясното“ платно на пътя отговаря на лявото. Колите от насрещното движение правеха десен, а не ляв завой. Лявата лента беше най-бавната на шосетата — магистралите, поправи се сам. Контактите по стените бяха поставени накриво. Къщата нямаше централно отопление въпреки царската сума, която беше платил за нея. Нямаше и климатик, макар че тук едва ли беше необходим. Климатът не бе от най-горещите. Местните хора умираха от жега, когато термометърът достигнеше седемдесет и пет градуса по Фаренхайт 1 1 24 градуса по Целзий. — Бел. прев. . Джак се чудеше как ли би им се отразил климатът в окръг Колумбия. Явно песничката за „Бесните кучета и англичаните“ беше част от миналото.

Можеше да е и по-зле. Все пак имаше пропуск за магазина на военновъздушната база Грийнам Комънс, недалеч оттук, и можеше да се снабдява с продукти от доставките за армията, за които отговаряше търговската служба на ВВС, известна повече като Военснаб. Така че щяха да имат истински хотдог и храни, каквито купуваше в „Джайънт“ у дома в Мериленд.

Във всичко останало имаше разнобой. Британската телевизия беше различна, не че очакваше да разполага с време да виси пред светещия екран, но малката Сали се нуждаеше от своята порция анимационни филмчета. Освен това дори да четеше нещо важно, бърборенето в някое безсмислено шоу по свой начин му служеше като успокоителен фон. Новините не бяха лоши, а и вестниците си ги биваше. Определено бяха по-добри от тези, които четеше у дома, но щеше да му липсва последната страница. Райън се надяваше „Интърнешънъл Хералд“ да има такава страница. Можеше да го купува от будката до спирката на метрото. Все някак трябваше да следи бейзболните състезания.

Носачите — преносвачите, напомни си той — влизаха и излизаха под напътствията на Кети. Къщата не беше лоша, макар и по-малка от тяхната в Перегрийн Клиф. Там сега живееше под наем полковник от флота, който обучаваше добросъвестните момчета и момичета във Военноморската академия. Семейната спалня гледаше към градина с площ от около четвърт акър. Посредникът за недвижими имоти им я описа много възторжено. И предишните собственици прекарвали в нея голяма част от времето. Леха до леха червени и бели рози, вероятно в чест на династиите Ланкастър и Йорк, а тук-там храсти в розово, сякаш да покажат, че са се сродили, за да създадат Тюдорите, макар че тази династия си беше отишла с Елизабет Първа, давайки път на новото кралско семейство, което Райън имаше достатъчно основания да харесва.

А и времето не беше никак лошо. От три дни бяха в страната и въобще не беше валяло. Слънцето изгряваше рано и залязваше късно, а през зимата, както разправяха, никога не се случвало да се покаже и веднага след това да се скрие. Някои от новите му приятели в Държавния департамент го бяха предупредили, че може дългите нощи да не понасят на малките деца. Със своите четири години и половина Сали все още спадаше към тях. Петмесечният Джак едва ли забелязваше подобни неща, а и за щастие спеше добре — тъкмо това правеше в момента под грижите на детегледачката Маргарет ван дер Беек, червенокосо момиче, дъщеря на методистки пастор от Южна Африка. Препоръчаха им я горещо… а полицейската проверка показа, че беше с чисто минало. Кети малко се смущаваше от идеята за детегледачка. Мисълта, че някой друг ще се грижи за децата, я човъркаше като нокът върху тебеширено блокче, но тук това беше обичай, който се почиташе и който беше дал добри резултати при Уинстън Спенсър Чърчил.